Правната комисия отхвърли ветото върху промените в Наказателния кодекс

0
13728

Депутатите от Комисията по правни въпроси отхвърлиха президентското вето върху измененията на Наказателния кодекс.

Ветото на президента бе отхвърлено с 10 гласа. Шестима депутати гласуваха в подкрепа на президентския указ.

Проф. Емилия Друмева от екипа на държавния глава представи мотивите към Указа за вето на президента Румен Радев.

Върнатите за обсъждане текстове покриват три права на задържания по думите й – достъп до адвокат по време на процедуратаправо на уведомяване на трето лице при задържане, както и право на комуникация с трети лица по време на задържането.

Към момента при задържане на непълнолетно лице неговите родители или попечители трябва да бъдат уведомени незабавно. И досега действащия кодекс има по. Чл. 17 ал. 3, който не е засегнат от изменението. Разпоредбата, която според Друмева се запазва, гласи, че за задържането си лицата могат да уведомят свой близък.

Според Друмева в Конституцията на РБ е записано, че всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или привличането му като обвиняем. При правото на уведомяване обаче временната частична отмяна на определен закон е допусната и въведена за пълнолетни и непълнолетни лица.

В законите не са посочени в конкретика и престъпните дейности, за които това ще важи. С общо описание на случаите съществува риск изключението да се превърне в правило, коментира юристът.

Конституцията вменява като дълг родителите да се грижат за децата си, а с промяна в уведомяването, основният закон би бил нарушен. Ако не родителите, то друг близък до задържания следва да бъде уведомен, за да не се нарушават основните права, упоменати в Конституцията.

Ветото бе подкрепено от депутата от БСП Валери Жаблянов, който настоя, че със законовите изменения се нарушават фундаментални човешки права, а със самите промени борбата с организираната престъпност няма да бъде подсилена.

Филип Попов коментира, че е нарушен балансът между защита интереса на държавата и защитата на основни човешки права. Мерките в НК са репресивни и не повдигат доверието в държавността. „Напротив, те го рушат„, категоричен беше Попов.

Правото на уведомяване не е изрично определено в Конституцията, подчерта председателят на комисията Данаил Кирилов.

Той подчерта, че текстът за ограничаване на адвокат е бил премахнат, за да не се задълбочават дебатите и съмненията при гласуването. Възможността за частична отмяна на закона , т. нар. дерогация е приложена с минимални изисквания, изтъкна Данаил Кирилов. Такива са заложени и в транспонираната директива.

Според Министерство на правосъдието е постигнато пълно съответствие с европейската директива 2013/48, тъй като в нея се предвижда отлагане на правото при изключителни обстоятелства с цел предотвратяване на сериозни последствия и заплаха за наказателното производство.

В края на 2018 година държавният глава Румен Радев наложи вето на промените в Наказателния кодекс и ги върна за ново обсъждане в Народното събрание. С тях се предвижда при арест, до 48 часа близките да не бъдат уведомени. Същото се отнася и за непълнолетни деца. Промените бяха приети от Народното събрание на 13 декември 2018.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук