Шамарената фабрика се пуска веднъж седмично в 25% от семействата

0
3980

Шамарената фабрика влиза в действие веднъж седмично при 25% от семействата.

88% от родителите смятат, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но въпреки това 2/3 го прилагат. Делът на родителите, които прилагат системно подобни практики (веднъж седмично), е около 1/4.

Данните представи Мария Брестничка от Националната мрежа за децата на пресконференция, посветена на нагласите към правото на защита от телесно наказание в България.

Участниците в проучването споделят, че прибягват до подобни практики в момент на афект, безсилие и когато се страхуват, че биха могли да загубят контрол над негативното поведение на децата си. Около 30% от родителите споменават гняв или обида като причина за телесното наказание.

Тревожен е фактът, че привържениците на телесното наказание остават постоянен дял от настоящите и бъдещи родители, констатира Брестничка.

Важно би било да се отбележи, че част от респондентите отбелязват, че по-травмиращите и по-срамните възпитателни методи, причиняващи емоционални щети на децата, са обиди, крещене и подценяване.

Според експерта от Националната мрежа за децата и в училищата и детските градини подобни практики са често явление. Въпреки признанието, че телесните наказания се използват в семейната среда 41% от родителите споделят, че децата им са жертва на вербално насилие, 22% свидетелстват за телесно наказание, а 14% – за практики на игнориране.

Делът на родителите и младите хора, които биха се обадили на телефон 112 при малтретирано дете е намалял с 22 и 30 пункта.

В резултатите от направеното изследване се наблюдава стремеж към повишаване на обществената отговорност. Брестничка припомни, че през 2013 г. 80% от хората са смятали, че намесата в семейните проблеми на хората води до неприятности, то през 2018 г. делът им е спаднал на 56%.

Ако преди 5 г. агресията между децата е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България, то сега тя е поставена на първо място по опасност от родителите, заедно с употребата на алкохол или наркотични вещества.

Брестничка уточни, че тези комбинирани фактори водят до тенденция детето и възпитанието да се свързват повече с напрежение и стрес, отколкото с щастие и удоволствие.
В по-големите градове тези тенденции се усещат по-ясно, поради по-напрегнатия ритъм на живот и относително по-малката помощ, която получават родителите от страна на разширеното семейство.

В същото време 30% от родителите заявяват, че са търсили информация за разрешаването на проблема, но едва 5-6% от тях могат да посочат има на конкретна институция или организация.

На въпрос на news.bg имало ли е намеса от страна на Държавна агенция закрила на детето (ДАЗД) срещу подобни методи на възпитание, Брестничка бе лаконична в отговора си и добави, че трябва да се провери дали са направили някакво проучване по въпроса.

Славянка Иванова, старши изследовател от агенция „Ноема“ коментира, че родителите са отчаяни и имат нужда от помощ как да разрешат една основна дилема – поведение, навици, държане, дисциплина и спазването на правата на детето.

Много се изисква от родителите, но те са самотни в повишените изисквания към тях и на практически никаква помощ, поясни експертът и добави, че държавата, държавните институции и училищата биха могли да бъдат санкциониращи институции както децата, така и за родителите.

Те не се явяват подпомагащи институции на родителите във възпитаващия процес. Трябва да се създадат навици и примери за позитивно възпитание или училище за родители, поясни експертът.

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.