Икономиката ни трупа дисбаланси (СНИМКИ/Аудио 🔉)

0
6884
dav

В момента икономиката ни трупа дисбаланси. Така доц. Даниела Бобева от Икономическия институт към БАН определи текущата ситуация в икономически план в България.

Като рисков фактор за дисбаланса в икономиката доц. Бобева открои имотния пазар, ръстът в строителството и липсата на ефективност на направените публични разходи.

Тя се пошегува, че обикновено като кихне еврозоната – ние хващаме пневмония и даде пример с неизпълняващата се към този момент прогноза за ръст на германската икономика. Германия е наш основен икономически партньор, припопмни доц. Бобева.

Тя представи основния фокус от Годишния доклад за икономическото развитие и политиките в България за 2018 г., посветен на на 10-годишнината от началото на глобалната финансово-икономическа криза.

Буфери за справяне с икономическата криза се оказват еврофондовете. Други фактори на стабилност са членството на страната във валутния борд и проактивната политика на БНБ, която единствена провела антициклични мерки в банковия сектор.

Икономистите от БАН настояват за приемане на икономическа доктрина за развитие на икономиката ни.

Преди кризата, когато се отчиташе бум на икономиката – растежът е бил дебелансиран, откъдето са и дефицитите по текуща сметка и високия кредитен растеж.

Най-пострадал от глобалната икономическа и финансова криза е трудовият пазар. Вместо преструтуриране обаче, каквото напрактика се е случило в Прибалтийските държави, у нас работната сила е била пренасочена към сектора на услугите и сектори с ниска добавена стойност в икономиката.

Първата теза, която се засяга в доклада, е че българската икономика е щяла да изпадне в криза дори и без глобалната криза.

„Защо щеше да има криза? Първо, защото кризата се предшестваше от един изключително висок икономически бум с характеристики на неустойчивост, които предвещаваха криза. В макроикономически план нашата икономика беше сред най-дебалансираните в ЕС преди кризата“, коментира доц. Бобева.

По думите й инвестициите в страната са 28% от БВП и делът на пасивите по финансовата сметка на платежния баланс беше 33%, което също е много.

Първите ефекти от кризата са свързани със свиване на външните инвестиционни потоци от 28% до 6,5% и то в рамките на година.

Доц. Бобева посочи, че още преди 2008 г. започна забавяне на икономическия растеж. Свиване на външното търсене, повишаване на вътрешнофирменото кредитиране.

Обективно – българската икономика се справила сравнително по-добре с глобалната финансово-икономическа криза. В по-съществена степен беше засегната промишлеността и строителството, отколкото услугите. По думите й българската икономика е показала известна гъвкавост, въпреки че ние сме една от малкото държави, които не проведоха никаква антикризисна политика и без каквато и да било държавна помощ за финансовия сектор.

От 28 държави само Полша не е засегната от кризата.

Доц. Бобева обясни, че икономиката ни е уязвима външно заради неблагоприятната си структура – тоест тя благоприятства външните шокове, най-вече защото имаме концентриране на заетостта, инвестициите и кредитирането предимно в така наречения нетъргуем сектор – търговия на дребно, строителство, недвижими имоти, финансово посредничество. В кризата продължи периода на деиндустриализация на икономиката.

Една от причините Полша да издържи на външните шокове е по-високата степен на индустриализация и ниския дял на секторите с висока добавена стойност в структурата на икономиката на страната.

60% от реалния ни сектор получава външно финансиране. Тоест ние сме в по-голяма степен зависими от външно финансиране, отколкото от вътрешния финансов сектор. Такава структура предразполага към по-силна зависимост, по-ниска маневреност към външни шокове.
Малките отворени икономики по принцип са уязвими, но проблемът не е в отвореността на икономиката – проблемът е в самата структура на икономиката, обясни доц. Бобева.

Колективът и Икономическият институт към БАН не са против плоския данък.

По време на пресконференцията бе подчертано, че Паричният съвет е важен и трябва да го има до влизането на България в еврозоната. Паричният съвет от финансова гледна точка е гаранцията, че България ще влезе в еврозоната.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук