Какви ще са резултатите от изборите според последните проучвания ГРАФИКИ

0
174

Колаж: БЛИЦ

Пет партии са сигурни на този етап, че влизат в 49-то Народно събрание, сочат социологическите изследвания

Пет партии са сигурни на този етап, че влизат в 49-то Народно събрание, сочат социологическите изследвания на „Алфа Рисърч“, „Маркет Линкс“, „Тренд“, „Галъп“, „Медиана“ в началото на старта на предизборната кампания.

Всички агенции посочват паритет на двете основни политически сили – ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“. Някои от социолозите дават малка преднина на ГЕРБ, а други – на новата коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“, уточнява flashnews.bg.

Тази прогноза е един вид връщане на дневния ред от 2021 година. Другият извод е, че това обуславя, че коалиционната формула би била отново задължителна за формиране на кабинет. По всичко обаче изглежда, че решението на политическата криза няма да дойде от избирателите, а от способността на партийните лидери да ги убедят в правилността на следващите си действия.
Интрига се оформи и за третото място между ДПС и „Възраждане“. Трите политически формирования „Български възход“, „Левицата“ и „Има такъв народ“ са близо до 4%-та бариера и ще очакват до последно дали ще я преминат.
Невъзможността на партиите в последните четири парламента да излъчат стабилно управление, както и недоверието, че този път ще бъде сформиран кабинет, демотивират избирателите да участват в поредните парламентарни избори. Вероятността избирателната активност да е близка до тази от предходните избори е все по-голяма.

Алфа Рисърч

Слаба мотивация за участие в изборите и паритет в битката за първото място регистрира национално-представително проучване на агенция Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания.

Настоящото изследване е проведено в периода 21 – 27 февруари 2023г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка, стратифицирана по регион и тип населено място, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Невъзможността на партиите

в последните четири парламента да излъчат стабилно управление, както и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират избирателите да участват в поредните парламентарни избори. Декларираната на старта на кампанията активност е съизмерима с тази от октомври 2022 – 39%. Колебание заявяват 28 на сто, а 33% са категорични, че няма да гласуват. Относително висока мобилизация е налице сред най-политизираните избиратели, което очертава 2-ри април като битка между най-ревностните симпатизанти на партиите.

Предприетите от политическите сили предизборни ходове раздвижват електоралната картина, но без да пренареждат цялостната политическа ситуация. Водещите партии влизат с изравнени позиции в надпреварата, а по-малките формации до последно ще очакват дали ще успеят да преминат 4%-та бариера.

Нагласите на избирателите на старта на кампанията сочат паритет между коалициите ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението между ПП и ДБ им носи символична начална преднина пред основния опонент ГЕРБ, но остава под сумарния им резултат от октомврийския вот. При очертаващата се ниска избирателна активност и в зависимост от кампанията, е възможно сравнително малък брой гласове да променят съществено тази дистанция във всяка от двете посоки.

 

 

Към момента ПП-ДБ се ползват с подкрепата на най-мотивираните привърженици на двете формирования и биха могли да подобрят позициите си, ако съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи текущата

политика избиратели, които традиционно вземат

решение, дали и за кого да гласуват в последните дни на кампанията. Част от твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, най-вече жители на областните градове, все още не са намерили достатъчен стимул да отидат до урните на 2-ри април. От това как всяка от формациите се справи с тези предизвикателства ще зависи победителят във вота и получател на първия мандат за съставяне на правителство.

Макар и по-слаба, интрига е налице

и за третата позиция. Към момента тя се заема от ДПС с 13.2% от твърдо решилите да гласуват. В непосредствена близост до тях е Възраждане (11.3%), която се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в периода между двата избора.

БСП стартира кампанията със 7.4%,

като дори на този ранен етап се регистрира ясен спад в електоралната ѝ подкрепа. Вътрешните противоречия отливат привърженици от столетницата, които се преориентират в различни посоки. Изтичането е най-вече към новосформираната коалиция Левицата, но също към Възраждане и Български възход.

Три партии са относително близо до

изборната бариера, но на старта на кампанията са все още под нея. Поради сравнително ниската мобилизация на симпатизантите им, в своеобразната чакалня за бъдещото НС остават Български възход с 3.8%, Левицата с 3.6% и ИТН с 3.2%.

Независимо дали в 49-ия Парламент ще са представени петте относително сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „малките“, предизвикателството пред излъчване на редовно управление остава толкова високо, колкото и пред 48 НС.

При регистрирания към момента сходен

изборен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, вариантите пред всяка от двете водещи и силно конфронтиращи се помежду си формации са или да опитат да управляват с някоя от останалите партии (с които също имат очертани дълбоки разделителни линии), или да подкрепят под някаква форма общо правителство.

Евентуална широка коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС

е категорично подкрепена от едва 5% от пълнолетните българи и още 28 на сто я приемат за възможен компромис, като изразяват умерено одобрение за нея. Коалиция между първите две е нежелана от 50 на сто от българите. По-склонни да я подкрепят са привържениците на ГЕРБ, докато мнозинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани.

Избирателите на ДПС, Български възход, ИТН се отнасят по-скоро неутрално, а сред най-ярките противници на тази възможност са симпатизантите на БСП и Възраждане. По всичко обаче изглежда, че решението на политическата криза няма да дойде от избирателите, а от способността на партийните лидери да ги убедят в правилността на следващите си действия.

Маркет Линкс

Връщане към дневния ред от 2021 и паритет на двете основни политически сили – февруари 2023.

Коалиционна форма би била задължителна за формирането на следващ редовен кабинет.

Превес от 0,5% на коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ пред ГЕРБ-СДС сред гласуващите.

Това показва национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“, проведено сред 1080 лица над 18 г. в периода 18-27 февруари по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

ПП-ДБ събира 20,9% от гласуващите, а ГЕРБ-СДС са втори с 20,4%.

Процентите на база всички запитани сочат първи да са ГЕРБ с преднина от 2%. За коалицията с лидер Бойко Борисов процентите сред всички са 15,4%, а за ПП-ДБ – 13,3%.

 

 

Към момента под 4-процентната бариера остават „Български възход“, „Има такъв народ“ и новата коалиция „Левицата“.

Следващото Народно събрание се очертава да е с пет партии. Според данните сред гласуващите ДПС е трета политическа сила с 13,3%, следва „Възраждане“ с 11,8%. БСП би била пета на вота на 2 април и ще е последната партия, която преминава прага за влизане в Народното събрание. Социолозите отчитат за социалистите 6,6%.

„Значително по-висока мобилизация виждаме в коалицията ПП-ДБ. В ГЕРБ-СДС можем да търсим и вариант за някакъв електорален резерв, тъй като виждаме, че мобилизацията не е на много високо ниво. Това може да е резултат и от други процеси, които текат в нашето общество. Възможно е този потенциал да не бъде реализиран в деня на изборите“, коментира социологът Добромир Живков.

При ДПС няма съществена динамика, но при „Възраждане“ има известно нарастване на политическата подкрепа.

БСП отбелязва низходящ тренд, който е постоянен и това е следваща стъпка надолу.Разчитането на хартиената бюлетина да промени този резултат може да доведе до някаква частична мобилизация отново в редиците на БСП, но като цяло резултатите могат да ни правят по-скоро скептични към подобно развитие“, посочи Живков.

Той допълни, че се вървим към процес на електорална консолидация около два големи политически центъра за сметка на по-малките партии. Така вероятно наистина може да се стигне до 5-партиен парламент.

Галъп

Неяснотата на върха се запазва, ако изборите бяха в началото на март. Развръзката предстои.

Ако изборите бяха в началото на март, резултатът вероятно щеше да е следният: ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС щяха да имат почти идентична подкрепа с 27,2% и 26,6%, ДПС и „Възраждане“ са другата двойка със сходни резултати и биха оспорвали третото място, съответно с 13,4% и 12,3%. Със 7,3% БСП е на петото място. В битка за възможност за прескачане на бариерата са „пакетирани“ „Български възход“ с 3,7%, „Има такъв народ“ – с 3,4% и „Левицата“ – с 3,2%.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио, показващо нагласите на старта на кампанията. Кампанията обаче тепърва се проявява и на числата към този момент следва, както винаги, да се гледа като на моментна снимка на декларативните нагласи, а не като на прогноза. При близки стойности, колебания в активността, политическа криза и т.н., възможни са динамични развития, включително в последния момент.

 

 

Със сигурност са казали, че ще гласуват 40,6%. Това предполага активност, близка до тази от предходните избори – доколкото и в предишните избори декларативните нива на активност към този етап бяха подобни – но и тук кампанията ще бъде решаваща и тепърва ще се разбере процентът на база формалните избирателни списъци. 4,4% са онези от заявяващите, че ще гласуват, които биха предпочели „Не подкрепям никого“, ако изборите бяха днес.

 Тренд

Формулата за следващото Народно събрание: 5+1 формации с парламентарно представителство. Практически паритет между ГЕРБ и обединението между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

ГЕРБ запазва минимално предимство с по-малко от процент пред предизборната коалиция, като партията на Бойко Борисов се ползва с подкрепата на 25.6% от гласуващите, докато обединението между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ с 24.8% от гласуващите.

Данните сочат, че предизборната коалиция успява да събере електоратите на двете формации, като не се регистрира отлив в следствие на обединението. Засега не отчитаме и бонус от него.

В подредбата по-надолу не се наблюдават структурни промени в сравнение с предходните няколко месеца. Третото място остава за ДПС с 12.8%. „Възраждане“ достига нива от 11.9% сред гласуващите.

Пета в подредбата е БСП с 8.9% от гласуващите.

Реални шансове за парламентарно представителство запазва Български възход с 4% от гласуващите. Предизборната кампания ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев. На дистанция от парламентарната бариера, но над 3% остава „Има такъв народ“.

Опцията „не подкрепям никого“, която ще присъства и в самия изборен ден, продължава да събира сравнително висок процент (4.8%).

 

 

Медиана

Към момента ГЕРБ води пред коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ с около 2 %. Коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ засега не успява да консолидира напълно бившите избиратели на

двете основни формации участващи в нея.

Изследването е проведено в периода – 19 – 24 февруари 2023 г. с 973 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства.

„Възраждане“ към момента е трета политическа сила, като данните показват както силна консолидация на избирателите им от предишните избори, така и потенциал да разширяват влиянието си. ДПС са четвърти, като тук традиционно влияние ще окаже гласуването в чужбина. След бурния конгрес БСП се намира в тежко положение.

Данните показват силно разколебаване на „червените“ избиратели, които макар и намалели са традиционно силно консолидирани около своята партия. Сега значителна част от тях се колебаят за кого да гласуват и дали изобщо да отидат до урните. Засега БСП са петият сигурен участник в следващото народно събрание.

Към момента още три партии имат сериозни шансове да преминат 4 %-ната бариера и да влязат в Парламента – Български възход (4.5%), новата лява формация „Левицата“ (3.5 %) и Има такъв народ (3.1%).

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук