сряда, октомври 28, 2020
дом Власт и държава Минимална работна заплата за висшисти, иска КНСБ от 2017-та

Минимална работна заплата за висшисти, иска КНСБ от 2017-та

0
1402

Минимална работна заплата за висшисти от 1-ви януари 2017 г. предлага КНСБ.

Това обяви президентът на конфедерацията Пламен Димитров на пресконференция след среща с представители на Националното сдружение на общините.

Очаква се утре предложението да бъде представено пред партньорите от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

От КНСБ настояват минималната работна заплата за висшисти, които упражняват професията си, да представлява 1,5 повече от минималната работна заплата за средния персонал. Така, ако минималната работна заплата е 460 лв., то за висшист, упражняващ професията си, тя трябва да бъде 700 лв., обясни Димитров и изтъкна, че това трябва да се случи на национално ниво, ако искаме тези хора да остават в България.

„Нашето предложение, което стои пред финансовия министър и ще бъде внесено в НСТС, е нова минимална работна заплата за висшисти, които работят по специалността си”, заяви Пламен Димитров.

По думите му в момента имаме дълбока разлика и се стига до това висшисти да получават колкото са заплатите на помощния персонал.

По време на срещата председателят на УС на НСОРБ Даниел Панов, който е кмет и на община Велико Търново и КНСБ подписаха Меморандум за сътрудничество.

Лидерът на КНСБ заяви, че две трети от услугите, осъществявани от държавата, минават през местната власт. „Изключително важно е те да бъдат финансирани адекватно”, заяви Димитров. Той окачестви партньорството с новите местни власти, избрани след изборите като „добро”.
Сключени са 127 колективни трудови договори за дейности, финансирани от републиканския бюджет през делегирани бюджети, колективни договори има сключени и за сферите здравеопазване, култура, социални дейности.

В 35 общини КНСБ има сключени споразумения за сътрудничество. В 45 общински съвети има сключени споразумения за тристранно партньорство.

Пламен Димитров отчете, че общините са завършили със 160 млн. лв. на минус за миналата година, тоест имат неразплатени задължения и 500 млн. лв. корекции за изминалия програмен период, като една трета от тези корекции са финансирани от безлихвени заеми от републиканския бюджет.
Според Димитров наблюдаваме централизация на публичните ресурси, а не децентрализация.

Той изтъкна, че според данни на сдружението на общините 65% от общините у нас са наложили данъци равни или близки до горните граници. Едва 30 от общините са с положителен резултат в собствените приходи, а останалите не могат да се оправят сами. В 85 от общините има сериозно увеличение на собствените приходи, което показвало, че местната власт е оптимизирала в максимална степен приходната си част.

Пламен Димитров настоя отново да бъде разгледан въпросът, поставен преди провеждането на местните избори за отстъпване на част от ДДС данъка на общините. Според него едни 500 млн. лв. или половин процент от приходите от ДДС биха били онзи ресурс, който ще подкрепи общините, за да финансират социалните дейности, необходими на местните общности.

„За нас в секторен план изключително тревожно стои средното образование. Системата продължава да бъде недофинансирана и ние настояваме за защитени и средищни детски градини”, коментира Пламен Димитров. Според него не бива да се прехвърля отговорността на местната власт при прехвърлянето на професионалните гимназии към местните власти. „Тук има работа и функция бизнеса и централната администрация”, коментира Димитров.

Президентът на КНСБ настоя за въвеждането на статут на защитени здравни заведения за общинските болници, тъй като те се оказват най-недофинансирани в системата.
„Здравеопазването – общинските болници, останаха най-слабото звено в цялата верига, най-недофинансирани и с перспектива на доизживяване и затваряне”, коментира Димитров.

Според него е необходимо решение на дилемата, като се даде възможност чрез промяна на статута им от търговски дружества в защитени заведения, общините да ги дофинансират. Защитените общински болници ще гарантират достъпа до здравна грижа на хората.

Президентът на КНСБ настоя за Бюджет 2017 г. социалните дейности и услуги да бъдат изведени като приоритет и да бъде гарантирано тяхното финансиране през единните разходни стандарти. Пламен Димитров изтъкна, че осем години възнагражденията на заетите в общинските администрации не са мръднали и заплатите там са замразени от 2008 г./нюз

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.