Нова порция бисери от матурите: Левски написал Кървавото писмо, Ирина от „Тютюн“ смучела мъжете като кърлеж

0

Историческото Кърваво писмо за обявяването на Априлското въстание е написано от Васил Левски, а не от Тодор Каблешков. Така поне твърди русенски кандидат-гимназист в изпитната си работа по български език, пише „Монитор“.

Почти всеки учител в Русе пази в архива си бисери от изпити. Учениците не остават по-назад и си правят колекция от даскалски изцепки, които споделят в затворените фейсбук групи на класа. Покрай коментарите нерядко се ражда и прякорът на самия учител.

Култов е преразказът на съдържанието на „Тютюн” на Димитър Димов, направен преди години от русенска ученичка. Тя пише: „Отново имаме двама младежи – Борис и Ирина, които са готови на всичко, за да постигнат целите си. Борис затрива любовта си заради парите. Той от самото начало започва да играе нечестно, постига всичко, но не е щастлив. Ирина започва да се бори по честен път – учи, но животът е суров и тя се предава. Става метреса на различни богаташи заради пари. Лепи се на тях като кърлеж и смуче колкото може. Накрая всички умират.”

Интересни са и разсъжденията на ученици по темата за красивото и грозното. „Лично аз смятам, че е красиво покрай мен да мине някой мускулест батко със скъпа кола, а грозно – ако е нисък, дебел и с пъпки”, пише момиче от русенско школо. Друго пък разсъждава: „Какво е красиво? Никой не може да конкретизира нищо по тази есенция”, смятайки, че категорията „красиво” е сентенция.

Стругарският техникум е бил заместен от „диктаторско училище“ в изпитна работа на миниматурата по български език и литература за седми клас. Това разказа учителка от столицата, която е проверявала изпитите на децата, избрали да пишат по втория модул, на който трябваше да направят преразказ по разказа „Родителска среща“ на Михаил Вешим.

Учителката се натъкнала и лимонада, написана с „т“ – „лимоната“. Седмокласник пък преразказал момента, в който мъжът удря момчето от разказа с израза, че мъжът е „вкарал една камара шамари“.

Двусмислици породил и преразказ на тази част от разказа, която гласи как „една пружина от дивана ме бодеше отдолу“. Вместо това ученик написал, че пружината „убивала“ момчето. Съпругата на мъжа, който играе роля на баща на ученика, пък била наречена „жената на гостоприемника“. Според проверяващата учителка разказът е бил сравнително лесен за учениците, кратък и близък до тяхното ежедневие.

По втория модул на тазгодишния изпит са писаха 39 306 ученици. В 25-а задача от националното външно оценяване от тях се изискваше да запишат в две – три изречения какво внушава финалът на „Немили – недраги“ – „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?…“

На тази задача един от седмокласниците написал, че след войната Македонски имал 11 рани, след което му изсъхва едната ръка, а после и крака. Според Вазовата повест на героя му изсъхва само ръката. Друг ученик пък написал, че представеният цитат са думи на самия Македонски, а не на автора – повествовател.

„Всяка година имаме по някое неграмотно бисерче, което подсказва ниско ниво на подготовка на отделен ученик, но тази година няма такива фрапиращи примери.“ Това коментира главният експерт по БЕЛ в РИО-Варна Петьо Тодоров. Освен това учениците преразказваха непознат текст, който тази година беше „Родителска среща“ на Михаил Вешим, и грешките са допустими, но при 99% не може да се получат т.нар. бисери. Публикуването на текстове, излагащи учениците, не помага за тяхното развитие, а и е неетично спрямо децата, допълни Тодоров. Експертът смята, че децата трябва да се поощряват, а не да им се мачка самочувствието.

Според учители, участвали в проверката на изпитните работи по БЕЛ, повечето допуснати грешки са в изписването на някои думи с „о“, вместо с „у“, неправилно членуване, неправилно използване на двойно „т“ и двойно „н“ или изписване на „с“ вместо „със“ и „ в“ вместо „във“ и обратно. Срещало се и леко объркване на времената, както и пропуснати запетаи пред и след подчинени изречения.

Перфектен младежки сленг и диалекти от различни райони на Русия са срещнали проверяващите в матурите по руски език в 12-и клас, разказаха учители. Предполага се, че руският е бил избран от носители на езика или от деца от смесени бракове, тъй като 12-класниците си служели доста свободно там, където имали отворени въпроси. Един от матуристите написал, че искал любовта да му е професия и ще работи като Купидон. „Не искам да ставам нито лекар, нито юрист, нито инженер и други авторитетни професии. Моето желание е да стана фризьор. Това обаче не означава, че съм педал (педик)“ – написал в работата си зрелостник.

Тези, които са разчитали, че на руския ще минат метър, без да имат познания, освен че ще останат разочаровани, са затруднили и проверяващите. „Имаше доста съчинения, издържани изцяло с български думи и наслагани безразборно окончания, които трябваше да дадат на цялостния текст руско звучене“, обясниха преподаватели./ПИК

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.