Съюзът на глухите, вие чухте ли?

0
13508

Със заповед на социалния министър Бисер Петков бяха променени помощите за някои от изделията, ползвани от хората с увреждания. Официалният мотив е – заради съмнения за злоупотреби. Поредната неадекватна реакция, която ще накаже пациентите. Като с орязаните средства за реимбурсиране на някои лекарства от НЗОК или с намалените сумите за медицински изделия, изплащани от Касата и Център фонд за лечение на деца. Нали не сте чували вносител или търговец да е намалил цена, защото социалното или здравното министерство е казало, че е завишена?

„Мерките“ на тези ведомства са симулативни и по никакъв начин не са подобрили битието на хората, чиито интереси трябва да защитават. Затова си има национално представени организации на хората с увреждания, които би трябвало с противопоставяне да предизвикват адекватна реакция. Нашите национално представени НПО-та обаче са деликатни, така са се вкопчили в идеята за мирен диалог, че са забравили да говорят. Не може да ги разприказва дори бруталното ощетяване на членовете им. Защо така солидарно мълчат?

От сайта на Съюза на глухите и от фейсбук страницата на същия например струи позитивизъм, можеш да прочетеш всичко за пореден успех на някои от членовете му в международни състезания (което безспорно е похвално), да научиш нещо за последни научни достижения и въобще колко активни са в този съюз в културните мероприятия. Липсва обаче усещането, че моментът е преломен за хората с увреждания, че се готвят законопроекти, които ще решават ежедневието им през следващите години и че в тези законопроекти има смущаващи позиции, които трябва да бъдат коригирани. Но пък можеш да разгледаш офертите за летни почивки, до които редови член на Съюза на глухите вероятно трудно ще се добере.

Разглеждайки договорите на това и, а на другите НПО-та с Агенцията за социално подпомагане, човек би стигнал до извода, че са достатъчно мотивирани, за да бъдат адекватно активни… или мълчаливи. Сумите, отпускани по тези договори за 2018 година не са за пренебрегване. На основание чл. 53, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания Съюзът на инвалидите например получава финансиране в размер на 800 000 лева, които да бъдат изплатени като целеви помощи на хора с увреждания по чл. 2. По този член право на въпросната помощ за ползване на придружител 10 часа годишно (по 5 лева на час) имат хората с над 90% инвалидност, трудно подвижни, с трайно намалена работоспособност, за да се доберат до държавно, здравно, лечебно, социално, образователно или културно заведение.

Съюзът на слепите оперира с 430 000 лева, Съюзът на глухите получава 340 000 лева, които са предназначени за жестомимичен превод в размер на 10 часа годишно. 350 000 лева е сумата, с която разполага Българската асоциация на хората с интелектуални нарушения, а 30 000 разпределя Центърът за психологически изследвания. Всъщност интересното при този център е, че никой не може да каже правата на кои точно хора с увреждания защитава, тъй като на практика НПО-та, при това национално представени, има достатъчно, за да бъдат обхванати всички. Излиза, че въпросният център мимикрира, но затова пък изпълнителният му директор Адриана Стоименова, е активна за всички съюзи взети заедно. Тя е и зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Центърът съществува от 2009 година, усвоява значителни средства по програми за интеграция на хората с увреждания, няма сайт на който може да се проследи конкретната му дейност, оскъдна е и информацията за г-жа Стоименова в мрежата. Странно при толкова активни медийни изяви.

Все пак да се върнем на орязаните средства за някои медицински изделия, по-конкретно за тези, които ползват хората с увреден слух. Помощта за най-масовите слухови апарати е намалена от 406 на 170 лв. Според вносителите реалната цена е около 150 лв., но търговците си пазят печалбата, защото както казва един техен представител „всичко се вдига“. Като казахме „всичко се вдига“, да видим какви услуги точно предоставят тези търговци, та да се покрие разликата от 150 до 406 лв.

Ако сте с нарушен слух и сте решили да ползвате правото си на безплатно слухопротезиране, търсите център, който е оторизиран да извършва услугата. Там ви приемат, правят ви аудиограма (не отнема повече от 5 минути) и ви посочват дата, на която трябва да се явите, за следващата стъпка. В уречения ден, вие още няколко пациенти, бивате извозени към болницата, с която работи центърът. Там обработват документите ви, би трябвало и да ви прегледат, но обикновено не се случва и се разотивате в очакване на деня, в който ще получите апарат.

Когато денят настъпи, се срещате със слухопротезист, който настройва апарата ви, според индивидуалните особености на глухотата така да се каже. И това е една сравнително елементарна процедура, има компютърна програма, която обработва данните от аудиограмата. То и апаратите не са кой знае колко сложни като се има предвид, че става дума за най-евтиния цифров модел. После ви снабдяват с накрайник, който си плащате самостоятелно и без който няма как да ползвате устройството, и с това процедурата приключва. Гаранцията за поддръжка на апарата е 2 години. Ако, не дай Боже, възникне проблем през това време, връщате устройството за ремонт, който може да продължи и две-три седмици. Какво правите през това време – спасявате се както можете. Никой не поема ангажимент да ви предостави апарат за временно ползване, въпреки че сте в активна трудоспособна възраст и трябва да работите, за да си плащате здравните осигуровки.

Няколко думи и за въпросните най-масови слухови апарати. Ако сте лице в трудоспособна възраст и сте осигурени имате право на „цифров“ масов модел, произведен в САЩ, на стойност 420 лв. с ДДС (по цени от 2015, в конкретен център за слухопротезиране). Полага ви се за срок от 5 години. Освен това имате право и 20 батерии годишно. Експерти са изчислили, че на човек в трудоспособна възраст, професионално активен, му стига по 8 часа чуване, 5 дни седмично. В останалото време се наслаждаваш на тишината. Елементарна сметка показва, че въпросните 20 батерии не могат да покрият една година, но какво толкова – една батерия е 1-1,50 лв., ако много ти се слуша, купи си. Ако си с двустранна глухота, проблемът отново е твой, защото имаш право само на един апарат за споменатите вече 5 години. Ако си по-предприемчив може и да договориш с фирмата за слухопротезиране втори с 50 % отстъпка, в случай че си лоялен клиент. Качествата на въпросния масов модел, не са кой знае какви, долу-горе същата работа може да свърши и един апарат, закупен от популярна верига супермаркети, където се предлага като „усилвател“.

Ако решиш да се сдобиеш с по-усъвършенствано устройство, трябва да заделиш средно около 1000 лв. Колкото по-малки и незабележими са слуховите апарати, толкова са по-скъпи. Е, има известна разлика в качеството на предавания звук, но тя в никакъв не покрива разликата в цените.

Изобщо центровете за слухопротезиране напоследък рязко са се увеличили. Човек може да реши, че нацията масово оглушава, но по-вярна е другата версия – в този бизнес има пари. Проблемът, разбира се, не е на търговците, които са надушили добрата възможност, а на тези, които би трябвало да регулират цените, набъбващи драстично по веригата – вносител-търговец-пациент.

Псевдомерките на МТСП няма да свършат работа. Цените на слуховите апарати ще си останат същите, плавно увеличавайки се с всяка година. Спестявайте, ако искате да чувате и все пак не забравяйте да си потърсите онези 50 лева годишно, които Съюзът на глухите е длъжен да ви изплати, дори да не сте негов член. С тези 50 лева ще можете да си осигурите цели 10 часа жестомимичен превод, ако отговаряте на условията. Повече не ви и трябват.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук