Тайните на Първото българско царство лежат под корените на вековния дъб в Силистра

0
877

Най-старото дърво в градския парк ще представя България в конкурса Европейско дърво на годината – 2016 година

Най-старото дърво, посадено в далечната 1910 година в първия градски парк в България в Силистра има шанс да отпразнува влизането си във своето второ столетие с европейска корона. Вековният дъб, който расте на брега на Дунава в градската градина спечели правото да представя България в конкурса Европейско дърво на годината – 2016 година, пише „Стандарт“.

Столетникът бе номиниран за състезанието през 2015 година от Фондация „Екообщност“. Заедно с него за избор след гласуване в интернет бяха предложени още две български дървета- лечебният ясен който расте в двора на манастира „Свети Пантелеймон“ в местността „Голо бърдо“ край Перник и чинарът от село Петково област Смолян. Състезанието завърши в полза на Стария дъб от Дунавския парк в Силистра и сега той ще се състезава с други 15 емблематични дървета от 15 държави на Стария континент.

За да получи шанс за Короната, дъбът от Силистра трябва да събере подкрепата на поне 80 хил. души. Гласуването става на адрес www.treeoftheyear.org и ще продължи до 7 март, а резултатът от надпреварата ще бъде обявен на 20 април на специална церемония в Брюксел. Първа за дъба край Дунава заговори силистренката Невяна Маринова. Тя описа любимото на целия град дърво и не скри опасенията си за неговото бъдеще. Дъбът е над сто годишен, но все още няма табелка, че е защитен за да бъде опазен Смята се, че самият Дунавски парк е основан през 1870 г. През 1991 г. е обявен за природна забележителност с национално значение.

Винаги около него има хора, за да събират енергия, сили и животворен заряд, но какво правим за опазването му И до ден днешен не е защитено. Миналата година „обновяваха“ другата част на парка. Така си отидоха дълголетници, а тези които останаха са с отворени рани от огромните машини, които работиха там. Облъскани, орязани и вече гниещи и болни.

Старите хроники разказват, че Старият дъб е пуснал корени в първия български градски парк, за който се смята, че е създаден през далечната 1870 година. Тогава градовете по българския бряг на Дунава са изживявали своя разцвет и са били единствените устроени по европейски тертип селища в тогавашната Османска империя. Вестник „Дунав“ от 24 юни 1870 година съобщава: „Освен това праздното място, което се намира срещу Дунавската баня /в Силистра/Е понеже е сгодно за една градска градина, съветът решил да ся направи това място на градинаЕ Всичките разноски щели да възлязат на 30 000 гроша.“ Освен парк, силистренци построили и казино в него, за което общо отделили 35 000 гроша и 11 пари. Градежите са част от ликвидирането на разрушенията след Кримската война.

Двадесет години по-късно през 1899 година историографът Никола Маринополски , който бил съставител на изданието „Силистренски алманах“ със задоволство съобщава, че сред любимите на съгражданите му места е и „Пипиниерата, градината с разновидни дървета, сенчести алеи и обрасли със зеленина, която развеселява душата на всеки посетител и новопостроената градска крайдунавска градина, на север от града, до самия бряг на Дунава, засадена с различни цветя и дървета.“

През 1908 година силистренското кметство назначава агроном, който да се грижи единствено за зеленото богатство на Дунавския парк в града. Доставени са първите рози от румънския град Тимишоара, а сред алеите бликва и „Звездообразният фонтан“.Тежките за Южна Добруджа години на окупация пречат градината край Дунава да се разраства, но благодарение на вниманието на местните хора, паркът се запазва в добро състояние.

През 1954 година озеленителят Кирил Топоров поема грижите за 54-те декара ландшафт. След 20 години всеотдайна работа градската градина се разраства до внушителните 200 декара зелени пространства. . През 70-те години на миналия век старата част на парка и крайбрежната му ивица са включени в архитектурно-археологическия резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“, а през 1991 година Дунавският парк е обявен за забележителност с национално значение.

Легендата разказва, че под корените на столетния дъб лежат тайните на Първото българско царство. Историци смятат, че в района на някогашната прабългарска крепост Дръстар се е намирал големият Омуртагов дворец, който и днес пали въображението на археолозите и ти предизвиква за епохални открития.Дали и колко митовете имат основание е трудно да се каже, но съществуват и научни хипотези, които застъпват тази теза.

Ако кампанията в подкрепа на Стария дъб премине успешно и той спечели надпреварата за Европейско дърво на годината, България ще спечели този приз за втори път. През 2014 година Старият бряст в Сливен, който събра 70 хил. гласа в мрежата успя да изпревари останалите участници в класацията и грабна короната от Брюксел. Дъбът край силистренския бряг на Дунава също заслужава тази слава.

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.