Да бъдеш критик на Бойко Борисов не е лесна работа. Това е висш пилотаж. Това е наука. Това е… Бойкоология. И за да я практикуваш, се иска не просто диплома от факултета по журналистика. Иска се диплома от „Университета на джипката“, със специализация по „Харизмата на простото момче от Банкя“ и магистратура по „Как да съм навсякъде, но да не отговарям за нищо“.
Мира Бенатова обаче упорито се пробва. С микрофон, с дрон, с драматична музика, със сълзлива интонация. Всяка нова атака срещу Борисов звучи като дубъл от предишния ѝ репортаж. Само пейзажът се сменя.
Но, Мира… хайде малко по-сериозно. Не може да мразиш Бойко, без да го познаваш с всички точки!
Не можеш да го пипаш без да си пила кафе с него в Симитли, без да си обикаляла църкви с него в неделя, без да си размахвала пръст на репортер с думите: „Държавата сме ние, ние…“
Да критикуваш Бойко повърхностно, е като да пишеш рецензия за книга, която си чел само по корицата.
А корицата на Борисов е проста: „Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме.“
Ама вътре – ах, вътре има всичко! Геополитика, пътища, футбол, магистрали, Буда, „пратих Севда“… Това е цял жанр.
Когато Борисов пуска лайв, той не говори – той проповядва. Всяка реплика е като нота от химна на балканската народопсихология. А Мира го прекъсва с въпроси.
Ама, Мира, не се прекъсва концерт с въпрос за реверберацията!
В заключение, ако искаш да хапеш Бойко – първо седни с него на пейка в Банкя. Посмей му се. Попей му. И чак тогава кажи, че си разбрала защо е Бойко.
Иначе излиза, че искаш да го свалиш от джипката, без да си му била навигатор. А така не се става Бенатова. Става се… коментар във фейсбук с три лайка и сърце от приятелка от гимназията.
