Виж, Guns N’ Roses ако поискат — могат да свалят правителство. Дойдоха от другия край на света, качиха се на сцената и накараха над 40 хиляди души да си платят, за да чуят не просто музика, а мисия. Каузата им е искрена, енергията — истинска, посланието — разбираемо. И хората откликнаха. Без платени автобуси, без хиляди тролове в мрежата, без партийни фланелки.
А тук — пет партии, три формации, няколко съмнителни фондации и два олигарха с дълбоки джобове — едва събират 5000 човека за „национален протест“. Пръскат се милиони левове в платени инфлуенсъри, наемат се PR агенции, разнасят се банички пред парламента. И какво? Не могат да седнат на една маса, а камо ли да формулират обща цел. Защото нямат такава.
Най-срамното обаче е друго — че протест вчера просто нямаше. Защото имаше концерт. Това ли е гражданското общество? Или това е истинският референдум – за онези, които казват не с викове пред парламента, а с избора къде и защо си дават парите и времето?
Поуката е проста: народът не вярва вече на партии. Той вярва на тези, които умеят да говорят на езика на душата му. И за съжаление — това не са политиците. Това са рокаджиите.
