Днес, на 25 юли, един от най-емблематичните гласове в българската телевизия – Сашо Диков, навършва 73 години. Мъж, който изминава пътя от белите писти на Инсбрук до червения килим на родния ефир. Скиор, журналист, бунтар и вечният трън в очите на властта – Диков е от онази порода хора, които или обожаваш, или не понасяш… но никога не подминаваш.
Роден в троянското село Бели Осъм, младият Александър е закърмен със сняг и амбиция. Няма писта в България, която да не е мачкал с ръбовете на ските си. Става многократен републикански шампион и участва на Олимпиадата в Инсбрук през 1976 г. – годините, в които спортът у нас още не е „разделен по партийна линия“, но легендите се раждат в същия режим.
След края на активната си кариера съдбата го отвежда в телевизионната сграда на „Сан Стефано“, където самият Иван Славков го кани в екипа. Там, в спортната редакция на БНТ, гласът на Диков става саундтракът на едно поколение– от славните спускания на Попангелов до магията на Стенмарк и Цурбриген. „Асене, върни малко!“ – казваше Сашо на режисьора, но сякаш казваше и на времето да спре. Да се върнем малко… когато спортът беше страст, а журналистиката – чест.
През 90-те години Диков преминава в друга роля – на гласа на улицата, без авто-кю и без цензура. Канал 3, „Едно към едно“, „ДикOFF“, а по-късно и „Просто Диков“ – все предавания, които смесват политически ритници със спортна хъс. В „ЕвроДикоФ“ по Евроком той вече е в ролята на независим снайперист – прицелът му е остър, езикът – още по-рязък, а чувството за справедливост – непримиримо.
Сашо Диков не остарява. Просто трупа години с хъса на човек, който винаги иска да кара още едно спускане – по истината. Без слалом между удобните въпроси, без паралелни писти с властта. И ако в България има телевизионен скиор, който никога не губи равновесие – това е той.
Честит рожден ден, легендо! Наздраве от целия екип на „Дейли Прес“ – бъди жив, здрав и все така неудобен!
