Общинският съвет на Александруполис предизвика вълна от реакции след предложение за въвеждане на допълнителна такса за достъп до определени общински плажове. Мотивът – регулиране на притока от туристи, които „прекомерно“ натоварват публичната инфраструктура. Реалността обаче разкрива по-дълбок и чувствителен пласт: предложението на практика засяга основно българските туристи, което поражда основателни въпроси за наличие на дискриминационен подход.
От началото на летния сезон потокът от българи към Северна Гърция е нараснал с над 30%, особено след влизането на страната ни в Шенген по сухопътните граници. Всекидневно десетки автобуси от България превозват организирани групи до плажовете край Александруполис, Кавала, Аспровалта и Керамоти. Тези туристи плащат стандартна общинска такса от 1,50 евро за ползване на шезлонг и чадър, често носят храна със себе си и не консумират в местните заведения. Именно това, според част от местните власти, е „проблемът“, заради който се инициира нова такса от 5 евро – сума, която неофициално е наречена от самите гърци „антибългарска“.
„Не става въпрос за омраза, а за баланс“, заявява представител на местната администрация в Александруполис пред гръцка телевизия. Но фактите сочат друго – таксата не засяга другите националности в региона, нито туристите, пристигащи с личен транспорт, които обичайно се настаняват в хотели и харчат значително повече. Така предложената мярка изглежда насочена конкретно към по-евтините форми на туризъм, които идват основно от България, Северна Македония и понякога от Румъния.
Туристическият бранш в България вече реагира остро. Туроператори предупредиха, че подобна такса ще доведе до сериозен отлив на посетители, а асоциации в сектора подготвят писмо до Министерството на външните работи с настояване за позиция и дипломатическа реакция. Според тях мярката е в разрез с принципите на Европейския съюз за свободно движение и равнопоставеност. Чл. 21 от Договора за функционирането на ЕС гарантира правото на всеки гражданин на Съюза да пътува и пребивава свободно на територията на всички държави членки без да бъде подлаган на дискриминация по национален признак.
Не липсват и гласове на разум от самата Гърция. Експерти в туризма посочват, че вместо рестрикции, общините трябва да търсят диалог и решения чрез по-добро управление на ресурсите. „Българските туристи не са проблем. Те са възможност. Това са хора, които обичат Гърция, пътуват често, пазят плажа и уважават местната култура“, заяви професор Йоаким Каламарис пред атинския вестник „Катимерини“. По думите му подобни инициативи са контрапродуктивни, особено в регион, зависим в голяма степен от балканския туризъм.
В същото време в социалните мрежи темата се разгаря. Във Facebook и TikTok се появиха видеа от българи, които се чувстват унизени от отношението на някои местни и дори призовават към бойкот на северногръцките курорти. Появиха се и информации за случаи на задържани места на плажа с надписи „резервирано само за гости на хотела“, които отново пораждат въпроси дали има опит за ограничаване на достъпа до морето на база социален или национален статус.
Към момента официална позиция от българското правителство няма. Не е ясно дали Външно министерство ще реагира, нито дали омбудсманът или Комисията за защита от дискриминация ще предприемат действия.
Едно обаче е сигурно: когато граждани на Европейския съюз биват обект на неравностойно третиране на база произход или икономически възможности, това вече не е местен дебат – а европейски въпрос. Защото дискриминацията, дори когато е поднесена с туристическа усмивка и прикрита зад местна наредба, остава точно това, което е – дискриминация.
