Скандалът зрее от години, но сега вече е време да бъде казан на глас: една от най-популярните книжарски вериги в България — ХЕЛИКОН АД, превърна труда на стотици издатели в лична машина за пари. И го прави законно. Или по-точно – без да има кой да провери законността.
Системата е елементарна: Хеликон взима книги от водещи издателства на 100% консигнация. Без аванс. Без гарантирани продажби. Без риск. Оттам нататък – сам определя какво ще се продава, как ще се промотира и… какво ще се отчете. Да, правилно прочетохте – отчитането става едностранно, а съмненията за фалшиво декларирани бройки растат.
Издателите нямат достъп до реални данни. Получават само справка – кога, колко и уж къде е продадено. Няма независим одит. Няма контрол. Няма държава. Има само „доверие“ и печалба.
Докато пазарът на книги се задъхва, малките издатели изнемогват, а авторите броят стотинки от хонорари, Хеликон отчита обороти от над 20 милиона лева годишно. Капиталът ѝ е 450 000 лв., но практиката ѝ е милионна: печалба от книги, които не е платила, но е продала. Чужди книги, чужди усилия, собствени касови апарати.
Още по-циничен е фактът, че цялата тази схема се поднася с усмивка – уж с морал и грижа за културата. А всъщност? Пълна липса на прозрачност, съмнителни отчети, сигнали за укрити продажби и системно забавяне на плащания към издатели. Същите издатели, които инвестират собствени средства в печат, транспорт, предпечат и реклама.
„Изпратихме 1000 книги, отчетоха ни 600. Никой не каза къде са останалите, нито каква е съдбата им. Отговор: ‘това е нормално’.“ – споделя издател от София, пожелал анонимност. И добавя: „Вече започнахме да пращаме имейли с принтскрийн – просто да им покажем, че знаем какво се случва. Но какво от това?“
Схемата се крепи на две думи: липса на регулатор. България няма контролен орган, който да проверява как книжарските вериги боравят с чужда собственост, нито механизъм, който да защити издателите от недобросъвестни партньори.
Затова и Хеликон си позволява да продава каквото и както иска. Книгите отиват при тях, понякога в стотици бройки, и се „отчитат“ след месеци. Или – никога. Когато ги питат – или мълчат, или обясняват, че „това е политика на веригата“. А докато се оправдават, банковата им сметка се пълни.
Това не е търговия. Това е финансов паразитизъм, облечен в усмивка. Това не е култура. Това е игра с интелектуалния труд на цял един бранш. Това не е морал – това е най-добре маскираният бизнес с чужди усилия в цялата сфера на книгоиздаването.
И ако още някой ви каже, че Хеликон е „лицето на книгата в България“ – просто попитайте колко плаща за книгите, които продава. Или кога издателите ще получат отчет. Или къде отиват непродадените копия. Ще чуете тишина.
Така звучи консигнацията, когато никой не я регулира. Тиха. Печеливша. И изключително удобна — за този, който никога не плаща.
🟨 DAILY PRESS продължава разследването. Очаквайте втора част: как се контролират онлайн продажбите на книги, как работят алгоритмите за „успешни“ заглавия и кои издателства вече бойкотират веригата ХЕЛИКОН.
