Ахмед Доган – почетен (само по титла) председател на ДПС, човекът с повече сараи, отколкото избиратели, вади от джоба си поредния политически фантом: „Алианс за права и свободи“. Съкратено – АПС- става партя! Звучи като нещо модерно, дигитално… а всъщност е поредната картонена опаковка за стария продукт: задкулисие, арогантност и вечната игра „Аз не съм на сцената, но всичко минава през мен“.
След окончателната капитулация пред Делян Пеевски, Доган реши да отвори нова страница. Само че не в политиката, а в личната си книга с политически гримаси. Отдавна се говори, че коалицията с това име, с която „хората му“ се явиха на изборите, ще бъде използвана за следващия му „мащабен проект“ – този път обаче с още по-малко срам и още повече цинизъм.
Сега се търси ново лице – или както Доган предпочита, „аджамия“, който да мята лозунги от трибуната, докато Сокола си топи ледчетата в 18-годишното уиски, някъде из новия си сарай. Все ще се намери някой достатъчно наивен или гладен, който да сложи лицето си върху фасадата на тази политическа мумия.
Но хайде стига. Време е илюзиите да свършат. Доган не е някакъв визионер. Той е реликва от миналото – човек, който говори за морал, докато трупа имоти; за права, докато ги раздава на избрани; за свободи, докато прецизно ги разрушава от сенките.
Истината е проста: ако изборите бяха днес – АПС няма да влезе в парламента. Дори и с платени автобуси и обещания от типа „само още веднъж“. Поне така казват последните данни на „Маркет линкс“, според които партията на Доган, заедно с вече забравения ИТН на Слави Трифонов, остава под чертата. 3% подкрепа. Толкова. Толкова струва цялото това усилие да се изкара политически труп на сцената.
„Усещането на обществото в България е, че все повече се губят свободи…“ – казва социологът Добромир Живков. Но какво да очакваме, когато свободата в представите на някои се изразява в правото да управляваш държавата без да се появиш дори в телевизора?
Доган не прави партии. Той прави паравани. Неговите „лидери“ са сменяеми като батерии в дистанционно. Неговите „коалиции“ са еднодневки, докато договорките с други „доброжелатели“ не наложат нещо ново.
Най-големият проблем на новата му партия обаче не е програмата (няма такава), нито лицето (ще го намерят). Проблемът е, че хората вече не купуват тази стока. Дори и да я преопаковаш като партия АПС, да ѝ добавиш малко евтин патос, няколко PR клипа с планини и деца – пак мирише на старо. На плесен. На преяждане с власт.
Този път дори задкулисието му не е достатъчно тъмно, за да скрие истината: Ахмед Доган е просто отломка от епоха, която си отива. А на нейната врата вече пише: ЗАТВОРЕНО.
