Ако Васил Терзиев се вслушва в Хекимян, може да гради само успехи.
Звучи парадоксално, нали? Един кмет на София, роден от политическа лаборатория, наследник на технологичен бранд и изправен срещу апетитите на цяла стара номенклатура, да черпи опорни точки от човек, когото уж би трябвало да отрича – Арман Бабикян в медиен костюм, но с нюх за новини и съпротива. Антон Хекимян.
Истината е проста: в политиката не е важно кой те хвали, а кой те плюе.
Ако знаеш да превръщаш храчките в злато, ставаш лидер. Ако не – оставаш в графата „беше там“. А Терзиев все още не е преминал от „харвардски експеримент“ в категорията „градоначалник с характер“.
Но има шанс.
Хекимян не мрази Терзиев. Той го пробва. Тества го публично, на живо, с въпроси, с хапливост, с медийна критика – и това е лукс, който малцина кметове получават. Повечето ги мажат с PR, докато падат в канализацията – буквално и преносно. Ако Терзиев приеме тази опозиция не като лична война, а като барометър на общественото напрежение – тогава има бъдеще.
Истинският лидер не е онзи, който събира лайкове. Истинският лидер е онзи, който чете коментарите под хейтърските постове и пита: „Ами ако са прави?“
Васил Терзиев може да бъде първият кмет в последните 20 години, който успее, не защото му се кланят, а защото го предизвикват.
София чака именно такъв човек – не безгрешен, а учещ. Не криещ се, а чуващ. Хекимян – с всичката му телевизионна сянка и политическа късогледост – може да се окаже най-неочакваният му съветник.
Но това ще стане само ако Терзиев остави егото си пред вратата на общината.
И започне да управлява не със самочувствието на избран, а със страха на наблюдаван.
Понякога най-добрият приятел на един политик е врагът му, ако има куража да го слуша.
