Евгени Минчев навръх рождения си ден: Само 2 деца ми липсват

0
1445

Тези дни се сбогувах със суетата си, казва в емоционална изповед лордът

 

53 години навърши Евгени Минчев този четвъртък, 2 юни. Рожденият ден на светския лъв и пиар бе поводът да направим преглед на живота му, стигнал чак до висшите кръгове на Лондон.

– Евгени, този четвъртък, 2 юни, имахте рожден ден. Как празнувахте?

– Съчетавам рождения си ден с Руския бал. На гости ми идват руската принцеса Олга Романова, която е племенница на руския цар Николай, и биографката на принцеса Даяна – лейди Колин Кембъл. По време на това събитие се връчват и наградите „Национална гордост“, като мога само да издам, че посмъртно една от тях ще отиде на името на Коста Цонев. Останалите наградени ще научите след събитието.

– Чувствате ли се оста­рял и изморен?

– Неуместен въпрос! Остарял и уморен са със­тояния, които са валидни само за мързеливци и за хора без актуални проекти и изяви.

– Съжалявате ли за нещо, което сте пропус­нали?

– Ще отговоря по следния начин, цитирайки един мъдрец: „Как да разберем дали сме изпълнили миси­ята си на Земята? Ако сме живи – не сме…“.

– Продължавате ли да мечтаете? Ако да, за какво?

– Мечтите са вид нео­бичайна молитва към Бог. Всъщност най-обичайната. Чрез тях ние заявяваме своите намерения пред Вселената, а търпението и усърдието ни са горивото, с което ги осъществява­ме. В този смисъл мечтая всеки ден, но държа двига­телите си включени…

– Колко време прекар­вате в България и колко в чужбина?

– Разпределям времето си поравно в София и Лондон. Заради пред­ставянето на книгата ми „Моят Емил“ пътувах до няколко български града, също така междувременно бях в Монако и Виена по работа.

– Защо решихте да направите книгата за Емил? Колко близък бяхте с него и в какви отношения сте със сина му?

– Нямам никакви пре­тенции за изключителна близост с Емил. Просто бях наблизо много време. Живеех около него и Васил Андреев, помагах, търпях, развивах се в една среда, която ми даде много. Емил Димитров заслужава едно напомняне около 75-ата си годишнина, защо това да не е тази книга? А за отношенията ми с неговия син – не е ли отговор това, че той дойде на паметната вечер, която организирах за баща му преди месец?

– Има ли хора, които са ви сърдити заради „Моят Емил?“

– Най-сърдит би бил самият Емил Димитров. Щеше да каже: „Евгени, много си ме похвалил бе, моето момче!“.

– След „Моят Емил“ имате ли готова друга книга за издаване?

– Благодаря за въпроса. Това са две книги, дори три, но ще издам с предимство „Леви, десни“, която повърхностен читател би нарекъл гей роман.

Взаимоотношенията там се въртят с предимство около хора с различна сексуална ориентация, но засягат и такива, които с присъствието си влияят на техния живот. Майки, роднини, приятели, обще­ство… Леви, десни“ е едно ръководство за толерантност и съпричастие към проблемите на различните, които престават да бъдат различни, когато са твой син, внук или дъщеря. Ко­гато са първият ти приятел или любовник. Другата книга се казва „Идише маме“ (юдейска майка) и е сборник от разкази, повечето с неочакван край. „Идише маме“ е основен разказ в книгата и пресъздава взаимоотношения между роднини, които не подозират за съществува­нето си, а живеят през 5 етажа. Обединява ги и ги разкрива еврейската песен „Идише маме“, на която се опира действието.

– Най-трудното ви парти или конкурс, които сте организирали?

– Не зная да съм имал трудно парти, но помня първата си печалба. Това беше един спонсорски ди­ван, който доскоро се мо­таеше на тавана ми. Иначе изживявам организацията на всяко събитие, незави­симо мое или на клиенти. Влагам душа и енергия, които възстановявам при добрия резултат.

– Специалист сте по ба­ловете. Как ви се струват абитуриентските?

– Триумф на невеже­ството и разхищението. Но и лакмус за доброто финансово състояние на населението. Тези хора жи­веят в едно съревнование между съседи, роднини и приятели, което е почти толкова необходимо, колкото внос на карфици от Чад. Извън цялото ненужно харчене и заборчляване, тази парадност известява за дълбоките български комплекси, обточени от викове, пиянство, клаксони и лакомия. Тъжното е, че това се нарича радост.Image_2143903_126

– Радвате ли се на победата на Поли Генова на Евровизия?

– Каква победа? Хората едва помнят първото място, а България се възторгва от четвърто. Тук няма победа, има тъжни домогвания на една малка държава да си чуе името по телевизията. За жалост, това създава погрешни стандарти. Явно обичаме да се хвалим с „шестата по красота в света“ (отпреди 20 години) и „четвъртата на Евровизия…

– Вие също пеете…

– Това е моето освобождаване от стреса. Понякога обаче стресирам другите, докато пея. Това, разбира се, е шега. Хората харесват гласа ми, моят репертоар е изобилен от песни на всички езици – от италиан­ски, през гръцки, френски, български, руски, идиш и иврит…

– През живота си влюб­вали ли сте се от пръв поглед?

– Вечно съм влюбен. От пръв поглед вече не, но дълго време раздавах чувствата си. Резултатът от всичко това е опит, който днес ми съдейства да не правя огромни глупости.

– Има ли човек до вас в момента?

– Да, имам човек до себе си, прекрасно е, живея между балони и захарен памук. Допъл­ваме си изреченията, а докато аз го набирам по единия телефон, той звъни на другия. Имаме чудесен синхрон, жалко, че английският ми не е така добър, за да разбира дълбочината на мислите ми.

– Били ли сте на крачка от брак?

– Бракът не е в състояние да запази един съюз. Не и в този век. Любовта и общите интереси превъзмогват всяко противоречие

Бракът не е любовна, а икономическа единица. Той е принуда, основание за допълнителни тревоги, после­ден пристан за фалшивия морал, чиито по­след­ствия се наричат развод и нещас­тие.

– Най-впечатляващото ваше сбогуване?

– Тези дни се сбогувах със суетата си. Не ме интересуват колите,яхтите и неоправдано скъпите те­лефони. Слагам си шапка, папийонка и отивам да работя. Добрите действия не изискват от мен да съм с изрядна прическа, добрите каузи не искат лак за коса или дизайнерски обувки. Чувствам се неу­добно, когато ме спират да се снимат с мен.

– Бизнесът ви с недви­жими имоти във възход ли е в момента?

– По принцип бизнесът с недвижими имоти върви нагоре. Винаги е вървял за определен, луксозен сегмент. Аз съм доволен.

– Бихте ли направили собствено тв предаване?

– Това е прекрасна идея, но аз не се самопредлагам. Ако получа покана, ще я обмисля. Виждам се в едно вечерно шоу… Не мислите ли, че Слави се нуждае от по-добро продължение?

– На какво се дължи дълголетието на В „Шоуто на Слави“?

– Това е дълголетие, в което се придвижва на патерици… Кому  е нужно такова, щом  кашлицата и газовете са основното му ежедневие…

– Как релаксирате? Къде ходите на почив­ка?

– Почивам между два полета. Чета. Не заспивам, за да не пропусна някой важен ред от книгата, която съм започнал.

– Най-голямото ви пре­грешение?

– Не е прегрешение, но дотук не остана време за това… Едно дете или пък две липсват в живота ми. Но не искам да съм баща само заради обществената принуда, заради навика да се размножаваме. Искам да съм баща по усет и по радост, а за това са необходими двама. Но съм спокоен, че предстои.

– Твърди се, че известността ви се дължи на Величко Скорчев от БНТ. Поддържате ли днес връзка с него?

– Величко Скорчев ме повика в БНТ, когато вече имах десетки рубрики в медиите. Но да, той ме на­прави телевизионно извес­тен. Аз му благодаря. Той е свестен човек, непринуден, пожелавам му дълголетие и благополучие.

– Известни личности, които са ви огорчили?

– Има, но те вече не са известни…

– Каква е развръзката на делото, което Венета Райкова заведе срещу вас? Възможно ли е един ден отново да бъдете в добри отношения с нея?

– Аз съм в добри отно­шения с Венета. Какво могат да попречат тук едни разходки до съда? Зная, че и тя ме цени, иначе нямаше да ми предложи това предизвикателство.

– В какви отношения сте с Юксел Кадриев, Китаеца, Орлин Павлов и Миро от „Каризма“?

– В такива, в каквито съм бил винаги – неутрални и уважителни към част от изброени­те.

– Имали ли сте през годините неблагодарни протежета?

– И да е имало, не съм обърнал внимание на това. Човек мисли ли за един трамваен билет, след като вече е слязъл от трамвая?

– Ако трябва да се оцените, каква ще е сумата?

– Ако всеки човек на планетата ми плати по 1 паунд, ще се почувствам добре оценен.

– С коя от вашите титли се гордеете най-много?

– Аз имам една валидна титла – българин.

– Бихте ли влезли в политиката?

– Човек с духовни по­требности може да влезе в политиката само за разноо­бразие или с надежда. Имал съм автомобили, пътувал съм в чужбина, понасял съм и критики, и одобре­ние. Трябва ли да вляза в политиката, за да имам всичко това? България ми е мила, но общественият модел за политик е нещо средно между разказ на Чудомир и карикатура на Стоян Венев.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук