Иконата на българското кино Виолета Гиндева: Караха ме да абортирам заради конгрес на БКП

0
1797

След като ме уволниха от Народния театър, бях готова да работя и като чистачка

– Госпожо Гиндева, завърнахте се в Народния Театър след 23-годишно отсъствие. Тежко ли изживяхте периода, в който бяхте извън трупата?

– „Завръщане“ е силно казано, тъй като не съм част от трупата на Народния театър, а съм на гастрол там. През пе­риода, който визирате, работих в други театри – в Шуменския, Търнов­ския, в „Сълза и смях“ и в някои частни фор­мации. С децата в колежа също правим роли, така че не съм се отдалечавала от сцената. Самият Народен те­атър не ми е липсвал, аз не страдам от тази йерархичност. Ако ми е било мъчно за нещо, то това са колегите ми, с които сме правили зна­чими произведения. Навремето, когато ме по­каниха в Народния, аз не исках да ходя там, а във Военния театър. То­гава тяхната трупа беше много силна. Режисьо­ри бяха Асен Шопов и Леон Даниел, играеха Наум Шопов, Любо­мир Димитров и Емилия Радева. Когато казах на тогавашния шеф на На­родния Андрей Гуляшки, че съм си подала мол­ба за работа във Воен­ния театър, той ми из­вади една дебела папка с имена на хора, моле­щи се да ги назначат в първата ни трупа. Но аз бях непреклонна. Не че бяха слаби актьорите в Народния, просто не ми харесваше стилът там.

Военният театър пра­веше по-модерни поста­новки. Когато кандидат­ствах, бях по разпреде­ление. Знаете, че през социализма артистите задължително ги пра­щаха 3 години да игра­ят в провинцията. Само Младежкият и Народни­ят театър можеха да взи­мат актьори от разпре­деление. Гуляшки не се възползва от този ста­тут, а се обажда директ­но на шефа на Военния театър. Казва му да из­хвърли молбата на Ви­олета Гиндева, защото ме взима при него. Така отказаха да ме приемат във Военния и отидох в Народния, без да съм мечтала за това.

– Има ли огорчение у вас за начина, по кой­то напуснахте Народ­ния театър, и боли ли ви, че гилдията не се възпротиви на уволне­нието?

– И до ден днешен ня­мам представа защо ме уволниха. Нищо не ми казаха, просто ми пусна­ха заповедта. Разбирам, че всичко това се случи в разгара на демокра­тичните процеси, но за да те махнат от работа, би трябвало или да си закъснял, или да не си знаеш текста, да идваш пиян в театъра, да са ти празни салоните… А при мен беше точно обрат­ното. На моите спекта­кли беше пълна 70% от залата, докато остана­лите салони бяха праз­ни. Колкото до гилдията, тя по това време беше в шок, защото се сме­ниха управляващите и колегите се чудеха къде да се закачат. Съюзът на артистите, който би трябвало да ни защита­ва, не направи нищо и за други актьори, които бяха изгонени или пен­сионирани. Аз затова напуснах организация­та и не съм неин член.

– Как се справихте в тази ситуация?

– Физическото оце­ляване на семейството беше много трудно, за­щото си отглеждах сама двете деца, майка ми беше болна и всички разчитаха на мен. Но трябваше да се справя със ситуацията и го направих. Между дру­гото, когато ме уволни­ха, отидох да се регис­трирам на трудовата борсата. Оказа се, че някой се е обадил да не ме регистрират, тоест да не получавам дори помощи за безработни.

Започнах да търся вся­каква работа, бях гото­ва и чистачка да бъда. Спомням си, че като ка­зах това на един бизнес­мен, той изкрещя: „Ама как ще назнача Виоле­та Гиндева за чистач­ка? Ще ме разпънат на кръст“. Успокоих го, че ще си сложа една кърпа на главата, за да не ме разпознават, и ще идвам в 6 сутринта.

Този период беше много труден за семейството ми.violeta-gindeva-i-stefan-danailov

– Отново предстои конкурс за шеф на На­родния театър. Защо вече година не може да се избере ръково­дител на трупата?

– След като ме осво­бодиха от трупата, не се интересувах от раз­витието на Народния театър. Не ме вълнуваше какви представления са правени, не съм ходила да гледам постановки, така че не мога да да­вам препоръки. Не съм наясно с детайлите. Но определено не е прос­та работа да се ръко­води този театър. Освен това, откакто изпълня­ващ длъжността дирек­тор е Милица Трайкова, финансовите показате­ли на Народния стана­ха много добри. Тя качи и заплатите на щатния състав. Това не всеки може да го постигне. Колко театри в Бълга­рия имат добри финан­сови показатели? Така че сега всеки, който сед­не на стола на Милица Трайкова, ще бъде срав­няван с нея. Новият ди­ректор трябва да е се­риозен човек, който да надгради, а не да срине направеното.

– През 1971 г. на­пускате Народния те­атър, защото ви карат да направите аборт. Каква е историята?

– Възложиха ни да изигра­ем постанов­ката „Почивка в Арко Ирис“. На девета­та репетиция разбрах, че съм бремен­на. Сметнах за коректно да предупредя режисьора. Попитах го кога трябва да излезе пиесата. Той ми отговори, че преди конгреса на БКП, кой­то бил плануван за след 6 месеца. Казах му, че няма как да пея и тан­цувам с корем, и затова му предложих да сложи още един човек на ро­лята, пък като родя, ще се върна. Тогава наста­на трета световна война. Даже Любо Киселички пусна един виц, че от­лагат конгреса, докато не родя. Директорът на театъра ме викна и ми каза, че трябва да абортирам, за да играя. Бях много възмутена и веднага напуснах трупата. Отидох в театър „София“.

– Наистина ли сте била влюбена в Стефан Данаилов?

– Не бих казала, че чувствата са били любовни, по-скоро приятелски. Не само със Стефан, но и с цялата група от „Черните ангели“ останахме в прекрасни отношения! С Данаилов се видяхме миналата седмица, поговорихме си. Радвам се, че пое клас в НАТФИЗ, защото имаше колебания. Мисля, че това е добре за него.

– Отказвате да играе­те в един от знаковите филми за социализма – „На всеки километър“. Репресираха ли ви заради това?

– Извадиха ме 5 години от разпределение на различните филми в киноцентъра. С това филмовата ми кариера приключи. Иначе отказах да играя във филма, защото току-що бях родила дъщеря си, а трябваше да снимам в Германия. Освен това не бях във възторг от самия филм. Сюжетът не ми звучеше сериозен, изглеждаше ми детско-юношески. Моята роля изигра Мая Драгоманска.

– Имате два развода. Изживяхте ли голямата си любов?

– Вижте, аз не съм от хората, които се връщат назад и си правят равносметки. Не съм се замисляла по темата и за­това ми е трудно да ви отговоря. Вълнувам се от настоящето и от това, което ми предстои. Ина­че смятам, че любовта е чувство, което те вдига две педи над земята и ти можеш да се движиш по въздуха.e42d89673f9a1bdc29cee43c737e7645-708x350

– Сега имате ли мъж до себе си?

– Имам много мъже около себе си, включи­телно синът ми. Обгра­дена съм от много любов, нямам такава празнота.

– Преди време бяха пребили сина ви. Раз­брахте ли мотива?

– Синът ми беше пре­бит в градинката пред дома ни, след което го бяха хвърли­ли в езерото. По­лицията така и не можа да хва­не извършителите и не разбрахме причината за побоя.

– Вярно ли е, че след инцидента се обръща­те към учението на Пе­тър Дънов?

– Обръщането ми към Дънов няма нищо общо с побоя. Имаше един пе­риод, в който помагах на дъновистите за техните концерти. Обикаляхме България и създадох много при­ятелства сред тях. Това са чисти хора, рядко сре­щани в днешно време. Тази чистота се опре­деля от философията им за живота. В ос­новата на дъновизма е любовта към хората. Учението ме промени в смисъл, че ме спаси от озлоблението и противопоставянето в началото на прехода.

– А при Ванга ходили ли сте?

– С актьора Досьо Досев решихме да отидем при Ванга, но тя не ни прие. Беше 6 часът сут­ринта. Имаше и други чакащи – те също не влязоха. Всички надничахме през прозореца и тя викаше: „Какво искате, тука има болни хора?“.

– Казват, че сте сред любимките на Тодор Живков. Той помагал ли ви е с нещо?

– Не знам откъде ми се носи тази слава, защото ако бях негова любимка, нямаше до днешен да живея в панелен апартамент и да карам лада. Любимците на Живков се движеха с мерцедеси, любимките получиха мезонети в различни комплекси, но няма да им казвам имената, защото никога не съм се занимавала с клюки, няма да го правя и сега. Може би този слух тръгна от времето, в което бях репортер екипа на радио „Експрес“. Тогава ми възложиха задача да направя интервю с Живков – първото, след като излезе от затвора. Тогава той избягваше медийните изяви, но Аня Пенчева го убеди да говори пред мен. Когато отидох при него, той вече беше болен, изморяваше се. Трябваше няколко дни да записваме. Няма да забравя каква паника обзе някои хора извън журналистическата гилдия, когато стана ясно, че ще бъде излъчено интервю с Живков. Нямах представа, че толкова много хора се страхуват от него. А аз бях спокойна.

– И накрая, в каква посока се развиват сега театърът и киното?

– В момента има известна комерсиализация на театъра. От една страна, това е добре, но ако тя вземе връх, същностните произведения на театралното изкуство започват да изпадат от афишите. Тоест трябва да има баланс. Сега няма такъв. При киното проблемите са други. В почти всички европейски страни то е добре субсидирано от държавния бюджет. У нас помощта е твърде скромна, което пречи на създаването филми. Виждате, че една Румъния печели награди на фестивала в Кан. В България киното върви малко на куц крак. Нямаме съзнание за ролята на изкуството в живота ни.

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук