Най-големите гета и ужасни места в България – Третият свят ли сме, питат се хората? (Част втора)

0
2302

Въпреки прозападните имена на улиците в района, там има всичко, но не и усещане за съвременност.

romiЗона Камбоджа /Парка на мира/ – гетото е разположено в района на Западен парк. Стотици роми, населяват т.нар. „зона Камбоджа”. Част от ромите там живеят под земята, в изкопи и землянки. Неофициално импровизираният квартал е обявен от Столична община за една от най-опасните и непристъпни цигански зони в София. Затова е трудно и да се каже с точност какъв е броят на обитаващите „Камбоджа”.

22Люлин 5 – блоковете – Над 32 общински жилища с над 32 семейства. Ромите обитаващи люлинските блокове идват предимно от Северна България. Друга част са от Видин и Монтана. Има и такива, които някога са имали собственост на територията на „Люлин”, която са продали.

65Фургоните на Европа – Върви мълвата, че фургоните на бул. „Европа” 175 в столичния комплекс „Люлин” ще бъдат премахнати. Там живеят около 200-250 роми, настанени в около 25 фургона. Около 150 от тях имат настанителни права и са им предложени варианти за настаняване в общински жилища. Тези роми са живели преди десетина години в т.нар. Асанова махала в „Люлин”, където сега се намират хипермаркетите „Била” и „Технополис”, на по-късен етап те и многобройните им фамилии са се преселили във фургоните.

4Район Студентски –  В средата на студентския град, на общинска територия, повече от 15 години, живеят самонастанили се цигани – в бараки от кашони и дъски, без ток, без вода, сред мръсотия и зарази. Катунът е премахван от едно място, но за няколко дни изниква на друго. Днес гетото отново е факт и все още е незаконно. Един от живеещите в катуна обяснява, че ромите са там, защото няма къде другаде да отидат, нямат свои жилища по родните си места и за това са се настанили в Студентски град – там живеят много млади хора, които изхвърлят много боклук и циганите има от какво да изкарват стотинки и с какво да хранят децата си. След случая с „Баталова воденица” ромите заявяват, че общината не трябва да ги гони, за да не бъде държавата осъдена отново.

орландовциОрландовци – Градините – От север, от изток и от юг блоковете в Орландовци са плътно обсадени от незаконни цигански катуни. Разпънати направо в полето, превърнати в огромна септична и боклукчийска яма, катуните настъпват към блоковете. Обирите, кражбите, грабежите и нападенията над българите, оцеляващи в тези панели, са всекидневие. От над 20 години на гърба на техните жилища се формира и разраства циганско гето, изграждано последователно върху имоти частна и общинска собственост. Така нареченото гето „Градините” е известно в цяла София със своята висока битова престъпност, кражбите, обирите, СПИН-а, хепатита, крастата и труповете, изяждани от плъхове.

„Не пишете, че сме роми, защото пак ще ни бъркат с румънците. Пишете, че сме  цигани, но не крадци, нито използвачи”, казва пред журналист от френския в. „Фигаро” жител на пловдивския квартал „Столипиново” в репортаж на вестника за района, населен с 50 000 души, „ползващ се с тъжната привилегия да бъде смятан за най-голямото гето на Балканите”.

столипиновоРазговарям с „французите” на Столипиново, отбелязва авторът на публикацията, цитирана от БТА. Най-младият от тях – 27-годишен боксьор, който е нещо като талисман на групата – дори носи върху изваяния си торс тениска на френски отбор. Всяка година тези хора сноват между парижка област и своята „махала”. От езика на Молиер знаят само думи,  необходими да преживяват: „работодател”, „ям”, „обект” и т.н. Това лято обаче се разколебали да пътуват.

Като видяхме ромите по телевизията, си казахме: „Край, пак се започва, отново всички ще ни сочат с пръст”, казва нервно най-възрастният в групата – 33-годишният Иван – и добавя: „Единственото, което искаме, е да спечелим някое и друго евро”.

В Столипиново безработицата граничи със 100 процента. „Общо взето, заедно с проститутките, ние сме единствените, които бачкат”, отбелязват „французите”.

Всички те посрещнали с облекчение най-новите вести от Париж. Благодарение на нас всички българи ще могат да работят свободно във Франция, казва Антон. Това се нарича парадокс, подсказва му Васил.

2Тези млади цигани са родени и израсли в Столипиново. На края на Пловдив кварталът се простира до бреговете на река Марица, вдъхновила песен на Силви Вартан. Жителите му се тъпчат в мръсни блокове, обитавани при комунизма от военни, и в къщи с най-различни размери – от колиби до мраморни вили, изникнали като гъби след падането на режима. Малцина имат течаща вода и електричество, пише авторът на статията. Това не е нито зона на беззаконие, нито разбойническо свърталище, но жителите на града избягват да минават оттам, особено нощем.

„Това е пловдивският Бронкс”, посочват таксиметровите шофьори, разказвайки ужасяващи истории за складове, пълни с наркотици, за проституция в големи мащаби и престъпници на свобода.

Главният ни порок е, че сме бедни, много бедни. А също, че сме различни. Накратко – идеална изкупителна жертва, казва 32-годишният Сашо Юруков, който работи като социален посредник в асоциация „Евророма”. Вчера отказаха да ме пуснат в басейн от другата страна на булеварда – само заради цвета на кожата ми. Как наричате вие това? –  възмущава се той. Като тръгнем да си търсим работа ни казват, че мястото току-що било попълнено. Ако споменеш Столипиново в автобиографията си, тя отива направо на боклука, казва негов колега.

Мизерията е тук и тя е пълна, точно зад панелните ни стени, казва 30-годишна Кристина Сотирова, която се занимава със семейно планиране. Тя е единствената българка, която работи тук. Казва, че идва „от света на белите” и че върши тази работа по убеждение и призвание. За повечето ми сънародници ромите остават хора второ качество, а всъщност техните проблеми произтичат от проблемите на цялото българско общество, казва Кристина.

Сашо напомня, че тя има шанса да й се плаща директно по европейска програма за развитие, докато самият той от месеци не е виждал фиш за заплата. Юруков подозира началниците си, включително роми, че си живеят добре благодарение на парите от тези субсидии – чувство, която голяма част от сънародниците му споделят. Мога да лепя тапети, да редя плочки. Занимавам се и с дърводелска работа. Сети се за мен като се върнеш в Париж, казва той на журналиста, придружавайки го до границите на Столипиново, откъдето започва „светът на белите”.

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.