Въпреки прозападните имена на улиците в района, там има всичко, но не и усещане за съвременност.

romiЗона Камбоджа /Парка на мира/ – гетото е разположено в района на Западен парк. Стотици роми, населяват т.нар. „зона Камбоджа”. Част от ромите там живеят под земята, в изкопи и землянки. Неофициално импровизираният квартал е обявен от Столична община за една от най-опасните и непристъпни цигански зони в София. Затова е трудно и да се каже с точност какъв е броят на обитаващите „Камбоджа”.

22Люлин 5 – блоковете – Над 32 общински жилища с над 32 семейства. Ромите обитаващи люлинските блокове идват предимно от Северна България. Друга част са от Видин и Монтана. Има и такива, които някога са имали собственост на територията на „Люлин”, която са продали.

65Фургоните на Европа – Върви мълвата, че фургоните на бул. „Европа” 175 в столичния комплекс „Люлин” ще бъдат премахнати. Там живеят около 200-250 роми, настанени в около 25 фургона. Около 150 от тях имат настанителни права и са им предложени варианти за настаняване в общински жилища. Тези роми са живели преди десетина години в т.нар. Асанова махала в „Люлин”, където сега се намират хипермаркетите „Била” и „Технополис”, на по-късен етап те и многобройните им фамилии са се преселили във фургоните.

4Район Студентски –  В средата на студентския град, на общинска територия, повече от 15 години, живеят самонастанили се цигани – в бараки от кашони и дъски, без ток, без вода, сред мръсотия и зарази. Катунът е премахван от едно място, но за няколко дни изниква на друго. Днес гетото отново е факт и все още е незаконно. Един от живеещите в катуна обяснява, че ромите са там, защото няма къде другаде да отидат, нямат свои жилища по родните си места и за това са се настанили в Студентски град – там живеят много млади хора, които изхвърлят много боклук и циганите има от какво да изкарват стотинки и с какво да хранят децата си. След случая с „Баталова воденица” ромите заявяват, че общината не трябва да ги гони, за да не бъде държавата осъдена отново.

орландовциОрландовци – Градините – От север, от изток и от юг блоковете в Орландовци са плътно обсадени от незаконни цигански катуни. Разпънати направо в полето, превърнати в огромна септична и боклукчийска яма, катуните настъпват към блоковете. Обирите, кражбите, грабежите и нападенията над българите, оцеляващи в тези панели, са всекидневие. От над 20 години на гърба на техните жилища се формира и разраства циганско гето, изграждано последователно върху имоти частна и общинска собственост. Така нареченото гето „Градините” е известно в цяла София със своята висока битова престъпност, кражбите, обирите, СПИН-а, хепатита, крастата и труповете, изяждани от плъхове.

„Не пишете, че сме роми, защото пак ще ни бъркат с румънците. Пишете, че сме  цигани, но не крадци, нито използвачи”, казва пред журналист от френския в. „Фигаро” жител на пловдивския квартал „Столипиново” в репортаж на вестника за района, населен с 50 000 души, „ползващ се с тъжната привилегия да бъде смятан за най-голямото гето на Балканите”.

столипиновоРазговарям с „французите” на Столипиново, отбелязва авторът на публикацията, цитирана от БТА. Най-младият от тях – 27-годишен боксьор, който е нещо като талисман на групата – дори носи върху изваяния си торс тениска на френски отбор. Всяка година тези хора сноват между парижка област и своята „махала”. От езика на Молиер знаят само думи,  необходими да преживяват: „работодател”, „ям”, „обект” и т.н. Това лято обаче се разколебали да пътуват.

Като видяхме ромите по телевизията, си казахме: „Край, пак се започва, отново всички ще ни сочат с пръст”, казва нервно най-възрастният в групата – 33-годишният Иван – и добавя: „Единственото, което искаме, е да спечелим някое и друго евро”.

В Столипиново безработицата граничи със 100 процента. „Общо взето, заедно с проститутките, ние сме единствените, които бачкат”, отбелязват „французите”.

Всички те посрещнали с облекчение най-новите вести от Париж. Благодарение на нас всички българи ще могат да работят свободно във Франция, казва Антон. Това се нарича парадокс, подсказва му Васил.

2Тези млади цигани са родени и израсли в Столипиново. На края на Пловдив кварталът се простира до бреговете на река Марица, вдъхновила песен на Силви Вартан. Жителите му се тъпчат в мръсни блокове, обитавани при комунизма от военни, и в къщи с най-различни размери – от колиби до мраморни вили, изникнали като гъби след падането на режима. Малцина имат течаща вода и електричество, пише авторът на статията. Това не е нито зона на беззаконие, нито разбойническо свърталище, но жителите на града избягват да минават оттам, особено нощем.

„Това е пловдивският Бронкс”, посочват таксиметровите шофьори, разказвайки ужасяващи истории за складове, пълни с наркотици, за проституция в големи мащаби и престъпници на свобода.

Главният ни порок е, че сме бедни, много бедни. А също, че сме различни. Накратко – идеална изкупителна жертва, казва 32-годишният Сашо Юруков, който работи като социален посредник в асоциация „Евророма”. Вчера отказаха да ме пуснат в басейн от другата страна на булеварда – само заради цвета на кожата ми. Как наричате вие това? –  възмущава се той. Като тръгнем да си търсим работа ни казват, че мястото току-що било попълнено. Ако споменеш Столипиново в автобиографията си, тя отива направо на боклука, казва негов колега.

Мизерията е тук и тя е пълна, точно зад панелните ни стени, казва 30-годишна Кристина Сотирова, която се занимава със семейно планиране. Тя е единствената българка, която работи тук. Казва, че идва „от света на белите” и че върши тази работа по убеждение и призвание. За повечето ми сънародници ромите остават хора второ качество, а всъщност техните проблеми произтичат от проблемите на цялото българско общество, казва Кристина.

Сашо напомня, че тя има шанса да й се плаща директно по европейска програма за развитие, докато самият той от месеци не е виждал фиш за заплата. Юруков подозира началниците си, включително роми, че си живеят добре благодарение на парите от тези субсидии – чувство, която голяма част от сънародниците му споделят. Мога да лепя тапети, да редя плочки. Занимавам се и с дърводелска работа. Сети се за мен като се върнеш в Париж, казва той на журналиста, придружавайки го до границите на Столипиново, откъдето започва „светът на белите”.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук