На Борисов му трябва сговорчиво БСП, а това трудно може да стане с Нинова

0
41

Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов дотолкова се срасна с българския пейзаж, че когато сгреши хората казват „дайте пак да е той, че поне го познаваме“

Градусът на политическото напрежение видимо се покачва, броят на установените носители на Ковид-19 – също. Увеличават се и прогнозите за социални катаклизми наесен в резултат на икономическия спад, регистриран не само у нас, но и в световен мащаб.
Налице е умора от дългогодишното управление на ГЕРБ, но и политически вакуум, към който са се устремили нови политически проекти, и всички те – с анти-ГЕРБ насоченост – „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, който получи зелена светлина за регистрация; платформата „Изправисе.БГ“ на Мая Манолова, второто издание на ГЕРБ на Цветан Цветанов, дори обвиняемият Васил Божков анонсира „Българско лято“ и предвеща бури за сегашната власт.
Ако припомним атаките лично срещу Борисов (аудиозапаси, снимки), както и войната с президента, възниква един основен въпрос: По-добре ли е за Бойко Борисов да подаде оставка сега и да има предсрочни парламентарни избори?
С това питане Епицентър.бг се обърна към водещи политолози и социолози. Сега ви предлагаме мнението на социолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп“.

Дали е по-изгодно за Борисов да подаде оставка и дали ще го направи – това са две различни опции.
През една-две години се създава ситуация, при която Борисов изглежда уплашен и започва гадаене дали ще направи някакъв проактивен жест – оставка, рестарт, премиер-експерт и т. н. Обикновено той не прави нищо такова.

През 2013 година се реши да подаде оставка, но оттогава мина много време и самият Борисов се разви политически. Втори път го направи, след своя грешна прогноза за президентските избори. След тази грешка е още по-решен да не предприема подобни неща.

Борисов не е играч на планираните ходове, проактивните решения и сложните комбинации в стил „ще направя една крачка назад, за да дам после две напред“. Той действа под напора на обстоятелствата. Винаги!

И затова тук ще трябва да изчакаме, за да видим дали избилото в последните часове напрежение ще закипи. Ако да, Борисов може да направи ход. Ако не, логиката диктува, че не би трябвало да прави резки движения и сега.

Друг е въпросът, че нещата невинаги се случват по логика. Той, например, може да се опасява, че ще излязат наяве още компрометиращи го неща. Борисов знае кой го е снимал или какво още може да бъде показано. Но това е полицейски, не политически разговор.
За резки движения липсва политическа логика. Ето защо:

Първо, намираме се в първата криза, която Борисов не е предизвикал сам. За него това е идеално обстоятелство. За премиера е много важно да има оправдание и сега то е налице – не е създал Ковид-кризата по света.

Второ, Борисов отдавна мина една мислена граница. Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов дотолкова се срасна с българския пейзаж, че когато сгреши хората казват „дайте пак да е той, че поне го познаваме“.

Трета причина: трупа се политическо напрежение, но то се разпръсква между различни лица, сили и институции – Трифонов, Манолова, Демократична България, президентът.

Впрочем, затова е важно да видим какво ще следва до вота на недоверие, защото сега виждаме почти безпрецедентно събиране на противниците на властта в един отбор.

И четвърто, Борисов силно желае да довърши някои проекти, след като успя да реши всичките си драматични проблеми през миналата година – върна си и си овладя отново партията от Цветанов, почти фалира БСП, видя се в американския президент, след като се говореше, че едва ли не е персона нон грата в САЩ. През 2020-а възнамеряваше да направи неща, които да го оставят в историята – „Балкански поток“, АЕЦ „Белене“, еврозоната и др.
Мисля, че Борисов продължава да иска да постигне всички това и разсъждава в посока оставането си в историята.

Вероятно той вече мисли и за следващия етап от собствения си живот. Все някога ще трябва да осигури продължение на своята политическа и човешка биография, както и на тази на ГЕРБ. Моментът стана още по-важен след като Цветан Цветанов вече го няма в партията.

Има и друг момент – Борисов разчита на това, че в кризата хората ще се огледат и ще видят… пак Борисов. На този фон те самите няма да желаят резки движения. Не ми се вижда нормално Борисов сам да им ги предложи.

Епидемията в България се засили към най-лошите сценарии. Властта сякаш е в капан – от една страна са невярващите в пандемията, които не искат строги мерки. От другата са всички, които са убедени, че рисковете са сериозни, а правителството твърде лекомислено отпусна всички рестрикции накуп. Дали оттук може да дойде неприятна за Борисов изненада, включително драматичен срив в икономиката на страната?

Сега хората не се страхуват толкова от коронавируса, колкото от възможността да ги затворят отново. Нещо се пречупи в общественото мнение. Борисов напипа тази промяна и премина към шведски модел. Борисов прави Швеция на Балканите, като отправя посланието, че сами трябва да се пазим.

Във връзка с пандемията и икономическите последствия Борисов подчерта много отчетливо, че най-тежкото предстои. Когато си казал, че „най-тежкото предстои“ не върви после да избягаш.
Премиерът би станал за смях, ако хиляда пъти се кълне, че ще изкара мандата и вместо това отново абдикира от властта.
Борисов обича да бъде жертва, но не и да става за смях. Той кара хората да го съжаляват – това е успешен негов похват, контра на тезата, че бил диктатор.

Първан Симеонов коментира и тезата за втори кабинет в рамките на сегашното Народно събрание – опция, която позволява оттеглянето на Борисов, но възпрепятства съставянето на служебен кабинет от президента Радев.

Ние почти стигнахме до предизборната кампания. От есента нататък всичко ще е кампания. Ако се тръгне към нов кабинет, това може да означава нарастване на влиянието на ДПС. Не съм сигурен, че Борисов желае това. Той знае, че политическа близост с Движението не е добре за неговата партия. По тази причина ДПС практикува „варенето на жабата“ – бавно и полека се долепва до ГЕРБ, така че хората бавно да свикнат с идеята, че Движението може да е част от управленския микс.

Вариантът с експертното правителство по-скоро може да бъде приложен след парламентарните избори. Очертава се разпокъсан парламент, който трудно ще успее да състави стабилно правителство. Очевидно е, че ГЕРБ работи за по-мека и по-сговорчива БСП. Казано другояче, за тях е по-добре Кирил Добрев да оглави лявата партия, отколкото Корнелия Нинова. В сметките вероятно присъства и очакването, че при друг лидер БСП може да подкрепи и друг кандидат за президент, а не Румен Радев.

ДПС от своя страна ще иска все по-активно да се въвлича във властта.
Всичко това говори, че след изборите вероятно ще има натиск за кабинет от типа на Орешарски. И още по-вероятно – след редовни, а не предсрочни избори.

Но, пак да уточним, тук разсъждаваме логично. А в политиката невинаги има логика. Ето, едни гардове правят глупост и за часове се събира политическа буря. Сега ще видим дали е лятно преваляване или ще има наводнение.

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.