От редакцията на „Дейли Прес“
Когато некадърността стане държавна политика, войната не идва с танкове, а с фактури, предизвестия и сухи чешми. Добре дошли в България — страната, в която управлението на природни ресурси прилича на детска игра с кофички на плажа. Само че морето го няма, водата свършва, а децата… се крият от жегата на режим.
През 2025-а ние официално не сме във война. Но ако питате хората от Шумен, Търговище, Карлово или половин Южното Черноморие, ще ви кажат друго. Те воюват ежедневно — с ВиК-та от миналия век, със сухи кранове, с празни язовири и пълни джобове на тези, които трябваше да решат проблема.
Да си го кажем направо: в България водата се губи не в почвата, а в корупцията. Според официални данни, над 60% от водата изтича по тръби, които са по-стари от повечето депутати. Разкопаваме, кърпим, обещаваме, снимаме лентички — и всичко това води до едно: воден режим за хората и безотчетен разход за ВиК началниците.
И докато премиерът се снима пред язовир, на заден фон водата вече е напуснала басейна. Министерства пишат стратегии с фонтанчета от клишета: „интегрирано управление“, „устойчиви ресурси“, „европейски пари“. Същите тези пари, които потъват по-бързо от нови тръби в старите схеми.
Да, има язовири. Да, има планини, реки и подземни води. България не е Сахара. Но е страна, в която некомпетентността, мързелът и безнаказаността са по-силни от всяка суша.
Най-страшното не е, че няма вода. Най-страшното е, че няма отговорност. И когато политическата жажда за власт се окаже по-важна от жаждата на народа за елементарен живот, това вече не е криза.
Това е война.
И за съжаление, България пак я губи. Не от враг, а от себе си.
