Поредната буря в родната музикална сцена разтърси общественото пространство – този път не заради нов хит, а заради стари мелодии… и още по-стари истини.
Един от най-обсъжданите музикални скандали у нас от последните месеци се оказва много по-дълбок, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Става въпрос за широко популярната песен „Тежко мина младостта“, около която избухна остър конфликт между фолклорната изпълнителка Радостина Паньова и поп-фолк певицата Райна. Повод за напрежението стана самостоятелната интерпретация на Паньова върху песента, след което последваха претенции от страна на Райна и продуцентската ѝ компания „Пайнер“, че имат авторски права върху нея.
Сега обаче в медийното пространство гръмна истинска бомба. Според разследване на медия „Топ Преса“, публикувано днес, твърденията за авторство върху песента се оказват напълно неоснователни. Цитираме:
„Тежко мина младостта“ не е авторска композиция на Райна, а фолклорна песен с ясно проследим произход, която е част от турския народен репертоар още от 50-те години на миналия век.“, се казва в публикацията.
ПЕСЕНТА И НЕЙНИЯТ ИСТИНСКИ ПРОИЗХОД
Според разкритията на „Топ Преса“, песента „Тежко мина младостта“ е абсолютно идентична – текстово и музикално – с турската народна песен „Hastane Önünde İncir Ağacı“ („Смокиново дърво пред болницата“), която е част от официалния архив на Турското радио и телевизионно учреждение (TRT), където е регистрирана под №0020 още през 1953 г.
Събирана е от прочутия изследовател на турския фолклор Нида Тюфекчи (Nida Tüfekçi) и нотирана от Ахмет Ямачъ (Ahmet Yamacı), като е документирана в региона на Йозгат, Централна Турция. Песента е класифицирана като анонимна народна балада (anonim türkü), предавана устно от поколение на поколение.
Сюжетът ѝ е дълбоко емоционален и следва класическа фолклорна тема: млада девойка лежи тежко болна, страда, моли лекаря за отрова, за да сложи край на болките си, но бива утешавана и увековечена като символ на трагично погубена младост. Същите елементи откриваме и в българската версия, включително и символиката на розата като цвете, оставено на гроба – един почти буквален превод от турския оригинал.
Това съвпадение не е случайно – според академичната литература, песента „Hastane Önünde İncir Ağacı“ е типичен представител на баладичната линия в анадолския фолклор и е широко разпространена не само в Турция, но и в други балкански държави чрез културна адаптация и превод, тоест – песента би трябвало да бъде напълно извън обхвата на авторското право.
В разследването са цитирани членове от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според които фолклорните творби не подлежат на авторска защита. Това прави всеки опит за монополизиране или изземване на права върху народно творчество не само морално съмнителен, но и юридически абсурден.
Още по-остър е коментарът на Топ Преса, които заявяват:
„Фолклорът е обществено достояние. Той не може да бъде ‘притежаван’. Всеки опит за това е културна измама.“
Доказателствата включват конкретни архивни документи, линкове към съвременни и стари изпълнения, включително и запис от популярната турска певица Zara, както и анализи от фолклористи и музиколози, според които песента отдавна е част от балканското и турското културно наследство.
Отново по данни на Топ Преса, „Тежко мина младостта“ се изпълнява в България още от 70-те години на миналия век, особено в Югозападна България и Родопския край.
От Дейли Прес категорично заявяваме, че ще следим случая и ще дадем трибуна на истината, защото културното наследство не е за продан. Фолклорът не може да бъде използван като инструмент за личен PR, нито да бъде „патентован“ от когото и да било.
Когато славата започне да залязва, истинският артист не посяга към юристи и заплахи, а търси вдъхновение в онова, което винаги е било общо – музиката на народа.
Източник: Топ Преса
