Докато страната се тресе от реални проблеми – бедност, разпад на институции, несигурност и геополитическо шахматуване – в Народното събрание се случи нещо символично. Но не без значение.
Парламентът каза едно голямо „стига“ на фалшивите фракции и абревиатурите-копие. Най-сетне.
С три думи: махнаха маската на стария Доган.
Групичката около някогашния стратег на прехода се държи, все едно все още някой ги брои за живи в политическия барометър. Уж ново начало, уж нова партия, а старото ДПС им тежи на гърба като калпак от друга епоха. Те обаче не искат да се откажат. Въртят, сучат, добавят тиренца, запетайки, препинателни знаци и полусенки. А същевременно цялата структура на ДПС – от Силистра до Кърджали – вече е в краката на Делян Пеевски.
Истината е, че Ахмед Доган не е инструмент на властта. Вече е само спомен от учебниците по „Как се прави влияние в прехода“.
Остана без апарат, без реални депутати, без терен. Остана с няколко верни деберета, които си мислят, че времето е спряло. Че могат да продължават да дърпат конците задкулисно, докато на сцената гърми друго име.
Но парламентът ги приземи. С правилник. С точка и алинея. С удар в егото.
Защото няма как да се казваш ДПС, ако цялата държава вече свързва това съкращение с Пеевски. Не с Доган. Не с агенти от миналото. А с човек, който играе ва-банк – с всички плюсове и минуси. С риск. С политика. С лице, не с пердета.
И ако тези остатъци от старото „величие“ не го разбират – нека продължават да се съпротивляват. Народът обаче не им вярва. Структурите не ги следват. Името вече не е тяхно. Това не е просто административна промяна. Това е политическо опело. Но със затворен ковчег – защото никой не иска да гледа как изглежда загубата в очите на хора, които си мислят, че още са всесилни.
Някога ДПС беше машина. Днес е истинска партия. И тази марка има своят лидер. Казва се Делян Пеевски.