В сянката на бурния трафик между Промахон и Кулата, и на фона на видимото спокойствие по търговските улици в Петрич, Сандански и Благоевград, от години се разиграва тих сценарий на проникване, подкупи, контрол и влияние. Солунската мафия, водена от фигури с почти митичен статут в подземния свят на Северна Гърция, постепенно и с хирургическа прецизност налага присъствието си в югозападните български територии. Без шум, без показни разстрели, но с абсолютна методичност и ясно разпределени роли.
В основата на това експанзионистко движение стоят две знакови фигури, известни с прякорите си – „Вангос от Хараилау“ и „Киро от пристанището“. Първият, Вангелис Димитриадис, е смятан за архитект на „тихия рекет“ – форма на натиск и контрол, в която няма нужда от бухалки и коктейли „Молотов“, а само от ясно внушение, правилно подбрани посредници и добре смазани структури от охранителни фирми и легализирани бизнеси. Вторият, Кирякос Каламарас – човекът с ключов достъп до пристанището на Солун, с дългогодишни контакти в корабния и транспортния сектор, превърнал логистиката на трафика в изкуство. Именно чрез неговите канали започва преносът на висококачествен кокаин от Южна Америка, хероин от Турция и синтетични вещества, произведени в лаборатории в Централна Европа – всичко това, преминаващо с удивителна лекота през граничните зони на България.
Инфилтрацията в Югозапада не идва като нашествие, а като симбиоза. В Сандански, Петрич и дори по-северно – в Симитли и Разлог, от години действат малки, но мобилни групи, които доскоро бяха самостоятелни играчи в сектора на наркоразпространението, трафика на жени и контрабандата на стоки. През последните пет години обаче все по-често се наблюдава „сливане“ между тези български мрежи и гръцките кланове, водени от „Вангос“ и „Киро“. Става дума не просто за партньорства, а за структурно подчинение. Българските играчи отстъпват терен срещу сигурност, логистика и защита. Солунската мафия предлага не просто пари – тя предлага системност, политически чадър и достъп до международни канали.
Най-ярък пример за тази нова география на подземния свят е каналът, минаващ от пристанище Солун през Лангас и Сере, после през Кулата, и достигащ до логистични точки край Сандански. Този маршрут не е нов – използван е още в края на 90-те за контрабанда на цигари и уиски. Новото е, че сега по него се движат високорискови товари – кокаин, синтетични наркотици, фалшиви документи и дори мигранти. При това със завидна регулярност. Според добре информирани източници, логистиката се поема от транспортни фирми, регистрирани в България, но с гръцки бенефициенти – схема, при която всеки, който зададе въпроси, попада в сивата зона между две юрисдикции.
В Петрич вече има заведения, за които се говори, че са „под протекцията на Солун“, както го наричат местните. Появиха се охранителни компании, свързвани с лица от Солун, регистрирани на подставени лица, но действащи със същата логика като в кварталите около пл. Аристотелус – плащаш, за да работиш спокойно. В Сандански е документиран поне един случай на разстрел, за който криминалистите подозират „вносен“ мотив и „външен“ изпълнител, а не междуличностни местни разпри. Има и серия от имоти, закупени в региона чрез посредници – предимно ресторанти и хостели, в които официално не се случва нищо престъпно, но реално служат като транзитни пунктове за хора и стока.
В съседна Гърция журналисти и полицаи вече говорят за „нова северна ос“ – алианс между гръцката, албанската и българската престъпност, координиран основно от Солун. Не става дума за хлабава колаборация, а за организирана, стабилна структура с йерархия и разпределение на ролите. Югозападна България не е просто транзитна зона – тя е новата задна база, където се складира, подготвя, изпира и разпределя.
Днес пешеходците в центъра на Солун не знаят кои са „Вангос от Хараилау“ или „Киро от пристанището“. Те не се появяват в светската хроника, нито в телевизионни репортажи. Но присъствието им е осезаемо – както в глутниците черни джипове без регистрационни табели в индустриалните квартали, така и в непрестанно прииждащите нови регистрации на фирми от български адреси.
Солунската мафия не превзема с рев, а с тишина. С хладна аритметика, икономическа логика и ясно структурирана стратегия. А Югозападна България се оказва удобна шахматна дъска, върху която фигурите вече са подредени. И всяко движение е предварително изчислено.