„Светът се движи от смисъла, а у нас го командва алгоритъмът…“ – с този безпощаден цитат започва разговорът ни с PR маестрото Атанас Лазаров. Срещаме се в кратка пауза между полет до Париж и нова фотосесия в Дубай, а той – веднага – влиза директно в темата:
„Днес, за да си известен, не трябва да имаш талант. Трябва да имаш пръсти – да цъкаш, да качваш и да се кривиш в рийлс. Не музика, не театър, не съдържание – само алгоритъм и екранна тъпота.“
Седим в столично бистро, а хора се обръщат, поздравяват го, снимат. Той се усмихва с мярка. В погледа му има уважение, но и онази дистанция, която имат хората, които вече знаят много и са виждали всичко.
„Преди 20 години правихме PR за личности. Днес ме питат: „Как да станем известни с видео, в което ям шкембе на глас и танцувам гол до кръста?“ Разбираш ли – това е таргетът! Това се нарича ‘дигитално присъствие’. Аз го наричам – присъствие на кухото в културния живот.“
В гласа на Лазаров няма озлобление – има суров реализъм. Не го казва за да злепостави някого, а защото е човек, който всеки ден вижда как стойността отстъпва на шума.
„Гледам кастинги за реклами – младо момиче с микрофон, държи го с опакото, не може да произнесе ‘емпатия’, но има 120 000 последователи. Това е достатъчно, за да измести професионален артист с диплома, с глас, с лице. Нормално ли е?“
Според него – вината е колективна. На медиите, на родителите, на потребителите, които лайкват „боза със златен фон“.
„Най-опасното е, че младите започват да вярват, че това е културата. Че това е успехът. И после, когато истински артист – някой с образование, с идея, с кауза – излезе и направи нещо силно, му се подиграват в коментарите, щото ‘не става за тикток’. Това е новата цензура – не тази на държавата, а на дигиталната тъпота.“
Попитахме го: Има ли изход?
„Разбира се. Но той няма да дойде от телевизиите. Ще дойде от хората, които отказват да консумират мазното и шареното. От родители, които показват стойност. От млади, които разбират, че дълбочината не се измерва с гледания. Аз затова правя проектите си така – със стил. Дори когато са комерсиални – имат лице, имат вкус.“
На тръгване му подхвърляме думата „звезда“ – така, уж небрежно. Ухилва се, закопчава сака си и казва:
„В България звездите често светят с батерии от евтин магазин. Аз търся онези, които горят отвътре. Те не греят силно. Но никога не угасват.“
И си тръгва. Без поза. С класата на човек, който не се нуждае от аплодисменти – той ги чува вътре в себе си.
През последната година Лазаров бе отличен за PR на годината, за десетилетие и за Европейски PR, а водещ български лайфстайл сайт го описва като „Човека на XXI век“. По време на CodeFashion той разкри, че сутрин започва с ритуал: горещ душ, зелен чай, енергия и визитки – почти ритуал, съзвучен с ръководства и стил, носещи марки като Valentino и Massimo Dutti.
И когато го попитаме за новосъздадените „звезди“, той отвръща:
„Те светят като китайски чанти – шарени, шумни, но менте. Пишат си, че са талант, а всъщност продават прахосмукачки. Аз предпочитам истинските артисти – те може да са нишови, но поне ценят собствената си стойност.“
В интервюто му има тон, с който би разкрил реалността на всяка сцена – от медийна до подиум. Лазаров говори саркастично, но и с уважение към онези, които пазят предизвикателството към стандарта.
🟡 Това не е просто интервю. Това е битието на PR в епохата на блясъка без оправдания.
И ако има истина, която не подлежи на компромис, това е: стойността винаги надхвърля гласа, макар не всички да искат да го чуят.
🟡 От „Дейли Прес“ обещаваме, че това интервю ще има продължение.
Защото такива хора – не просто говорят. Те помнят какво е стойност. И я пазят.