2025 година – българската преса се крепи на хартия и упорит инат. Четене няма, доверие още по-малко, а тиражите… по-добре да не ги коментираме. Но ние ще ги коментираме – защото истината трябва да се знае.
📦 „Трета възраст“ държи рекорд от 80 000 броя. Честито! Но над 50% от тези бройки отиват в кашони, складове или директно за вторични суровини. Ако имаше статистика за „вестници с най-голям шанс да бъдат преработени в тоалетна хартия“, „Трета възраст“ щеше да е безапелационен шампион.
🫠 „България днес“ – някога претендиращ за алтернатива на „Уикенд“, днес едва крета с 8800 бройки с брака. Разпространителите вече не ги искат, читателите отдавна ги забравиха, а журналистите… ги няма.
🤷♂️ „Струма“ – Благоевград? 1200 броя с брака. Това не е вестник. Това е квартален бюлетин, но без квартал. Реално продават около 500 бройки – останалото се брои за „присъствие“. Присъствие – в склада, не в съзнанието на читателя.
📰 „Уикенд“ – все още диша, но с кислородна маска. Обявените 32 000 броя с брака се превеждат като около 18 000 реална продажба. За стандартите на таблоида – това е драма. За сравнение – през 2009 г. издаваха над 250 000.
🪦 „24 часа“ и „Труд“ – стари войници, преживели всичко. Но днес в окопа са сами. „24 часа“ – 18 000 с брака. „Труд“ – 16 000. Реалните продажби са под 10 000. Казано иначе – половината София прави повече гледания на едно TikTok видео за 2 минути, отколкото двете емблеми на прехода за цяла седмица.
📊 „Ретро“ – единственото, което държи някаква форма на живот. 47 000 бройки, от които реално около 30 000 се купуват – основно в провинцията, от вярната публика, която още си пуска радио на копче. Уважение.
📌 ИЗВОДЪТ:
Вестниците в България не умират – те вече са умрели. С малки изключения, повечето заглавия са печатни зомбита, които се разпространяват на хартия, но не съществуват в съзнанието на никого.
И докато някои издания се тупат в гърдите с „големи тиражи“, истината е, че без държавен абонамент, без партийни поръчки и без договори с институции – те нямат публика. Само брак.
🧨 Затова питаме: Има ли смисъл да се вадят 80 000 броя, ако 50 000 от тях никога не достигат до очи?
А ако „Струма“ прави 500 продажби на брой – защо продължаваме да ги наричаме „регионален фактор“?
Нека кажем нещата такива, каквито са:
Пресата в България се нуждае не от реформа, а от възкресение. А в някои случаи – от достойно погребение.
🗞️ Добавка: Защо цялата тази хартия няма стойност? Реалните проблеми с печатната преса
Не само тиражът е проблем — самата хартия вече не се харчи както преди. Ето защо:
-
Кризата с вносната хартия: След външни потресения като К-19, войната и растящите цени на енергията, доставките на хартия в България намаляха драстично. Производителите навън съкратиха капацитети. Резултатът: високи цени и ограничени количества, принудили печатниците да правят компромиси – със срокове, с качеството, с надеждността bg.cigarboxs.com+4litvestnik.com+4webcafe.bg+4.
-
Нееднородно качество и брак: Замествайки доставчици поради цена или срок, печатниците често получават хартия, която причинява масов брак при печата — на места машините букват, текста се размазва, листите се разкъсват и хвърлят хиляди бройки в коша още преди разпространение .
-
Увеличени разходи за транспорт: Печатниците са концентрирани в София и няколко града. След тях идва разпространението — проблемът с доставката на тиражите до павилиони и магазини в регионите. Горивата и логистиката наддуват цената на всеки брой, често повече от стойността на самия вестник.
-
Падащо потребителско търсене на хартия: Домашните бюджети вече не включват покупка на вестници — особено при онлайн алтернатива. Хартията става нежелана: печатната реклама и тиражи попадат в категорията “нежелана поща”. Хора лепят „СТОП реклама“ стикери и тонове хартия отиват директно в боклука lupa.bg.
📌 Какво означава това за медиите?
-
Цената на вестника се образува отвътре навън: от производството на хартия, през брака, до транспорта и дистрибуцията — с всички тези допълнителни разходи то става по-скъпо от възприятията of неговата стойност.
-
Една част от обявения тираж всъщност е върната, некачествена или невзета хартия, която не е стигнала до читателите.
-
В резултат — много от тиражите са фиктивни, пресмятани на база бацили на хартия, които никой не иска.
🧨 Какво значи това в контекста на нашия анализ?
Печатните медии не просто губят аудитория — те губят смисъл. Проблемите с хартията, брака и разпространението правят тиражите не просто малки, но и некачествени — те не достигат читателя, а служат за домашния боклук.
Жалките тиражи като 500 продадени бройки от 1200 обявени на „Струма“, или половин отбрана бройка от „Трета възраст“ — вече са част от това печатно самоубийство.
Възможна ли е възкресение? Само ако:
🔹 Печатът стане по-евтин,
🔹 Разпространението — по-ефективно,
🔹 А читателят — наистина го има.
Все още не сме близо до това.