В Слънчев бряг, когато падне нощта и музиката в клубовете става по-силна от мислите в главата, между неона и миризмата на алкохол започва паралелен свят. Свят, в който момчета с прегарящ поглед и износени маратонки продават не просто дрога, а и последното, което им е останало — усещането за контрол. Зад всеки усмихнат чужденец с таблетка екстази в ръката стои дилър. А зад всеки дилър стои структура. Хладна, подредена и безпощадна.
Този бизнес не е шумен, но е смазващо ефективен. Печалбите са примамливи — между 150 и 500 лева на нощ. За 90 дни сезон това значи между 10 и 30 хиляди лева чисти пари, кеш. Пари, които не минават през банка, не се облагат, не оставят следа. Печалба, извадена от очите на туристи, които не подозират, че усмивката на онова момче в сенките струва живот. Защото зад тази усмивка стои тежка цена — вербален рекет от шефа, постоянен страх от полиция, и понякога… юмрук. Или нож. Или просто изчезване.
Мрежата е проста. Един държи „стоката“, втори обикаля клиентите, трети „внимава“. Има такса спокойствие към охраната на заведението. Има вътрешна отчетност. Има контрол. Всеки грам е сметнат. Всяка таблетка е сложена на кантар. Кокаин, амфетамини, екстази – най-търсените продукти на балканския нощен живот. Гърците предпочитат амфети. Холандците търсят LSD. Британците – кокаин. А българите? Те купуват всичко, стига да ги откъсне от реалността за три минути.
Никой от тези момчета не е герой. Но и никой не е само престъпник. Част от тях са бивши спортисти, изгонени ученици, синове на обикновени хора. Те не вярват в закона. Не вярват в институции. Те вярват, че ако днес оцелеят, утре може и да им върже. Вярват, че ако продадат повече, може да спят на чаршаф, а не на пода в квартира с още петима като тях.
Този сезон е особено активен. Според неофициални източници, броят на уличните дилъри е скочил с 30%. Причината – обеднелите южни райони, безработицата, инфлацията. Наркотикът е станал занаят. Алтернатива. А понякога — последен шанс.
Но шанс за какво?
Във входовете на дискотеките има списъци. Кой продава, къде, кога, и на кого. Контролът е безшумен, но тотален. Организацията напомня на малка армия. Няма прошка при грешка. Сбъркаш пратка – плащаш. Изгубиш стока – връщаш. Не отчетеш оборота – изчезваш. Това не е кино. Това е реалността по морето.
В този бизнес няма пенсия. И няма прошка. Има само време. А времето на един дилър в Слънчев бряг е броено. Понякога в седмици. Понякога в минути.
„Дейли Прес“ не пише, за да оправдае. Пише, за да покаже. Под лъскавия фасаден плаж на България се крие тъмна инфраструктура. И ако не се погледне честно и дълбоко в нея, тази реалност ще изяде следващото поколение — дори преди да е разбрало какво е изгубило.
