Александровска болница – най-старата и символична лечебница в България, е на ръба на фалита. Вместо да бъде крепост на здравето, болницата се е превърнала в черна дупка за милиони левове, където управлението е не просто некомпетентно, а заплашително за цялата система на общественото здравеопазване. Според официални одити и вътрешни източници, натрупаните дългове към момента надхвърлят 68 милиона лева – с тенденция към задълбочаване. Последният отчет с положителен резултат е от 2012 г., а оттогава досега – една постоянна низходяща линия на дефицити, задължения и управленски абсурди. Как е възможно едно от най-финансираните здравни заведения в страната да стигне до финансов колапс?
Разследване на Дейли Прес показва, че зад уж „авторитетния“ фасаден имидж на Александровска стоят редица скандали, които нямат място в модерна европейска болница. През 2021 г. гръмна случаят, при който болницата отказа да предаде трупа на младо момиче на родителите ѝ, докато не бъдат платени близо 27 000 лева за „съхранение в морга“ – дълг, натрупан по неясни механизми. Семейството буквално води съдебна битка, за да погребе детето си, докато администрацията начислява допълнителна такса от 15 лева на ден, като в някакъв гротесков заложен механизъм на смъртта.
В друго разследване, станало известно пред обществото едва след медийни натиски, стана ясно, че Александровска болница е отказвала системно достъп до информация за възнагражденията на ръководството, договори за външни услуги и реалните цени на предлаганите медицински дейности. Държавна болница, финансирана от бюджета и здравната каса, действа като частен търговски обект, скрит зад паравана на обществена полза.
А може би най-смущаващият епизод в последните години е свързан с практики по трансплантации. Според информация, потвърдена от бившия министър на здравеопазването, в болницата са извършвани бъбречни трансплантации с донори от чужбина – Украйна, Молдова и други страни – при липса на реална родствена връзка и при съмнения за подправени документи. В цивилизована страна това би било разследване за трафик на органи. У нас – сменят се директори, но практиките остават неразследвани.
През пандемията болницата получи милиони левове за лечение на COVID-19 пациенти. Същевременно вътрешният контрол не успя да докаже как и за какво са изразходвани тези средства. Според експерти, има сериозни основания за съмнение в източване на публични ресурси чрез надписани дейности, фиктивни хоспитализации и съмнителни обществени поръчки.
Александровска е пример за това как от стратегически обект на националното здраве тя се е превърнала в символ на системен колапс, морален разпад и административна безнаказаност. Докато пациентите чакат с месеци за операция, а лекари се демотивират от липсата на адекватни условия, ръководството продължава да натрупва задължения и да отлага трудни решения. Ако днес не се предприемат спешни и прозрачни мерки, утре България може да се събуди без своята водеща университетска болница.
Разследването на Дейли Прес не е алармизъм. Това е реалността, под която десетилетията на управленска самодоволност и системна безотчетност най-сетне пропукаха основите. И зад големите думи за реформи и здравна грижа се крие един много прост въпрос: кой ще поеме отговорност, ако Александровска утре изгаси лампите?
