Помните ли Ицо Хазарта, онзи симпатичен тип, дето римуваше за системата, държавата и „братчетата“ от панелките? Е, системата така се разчувства, че го прати в Брюксел. Не да рапира, а да „представлява“. А междувременно цената на участието му мина от 500 лева кеш на ръка в дискотеката на Мадан до близо 40 000 лв. месечно като евродепутат. Бруто, нето, с бонуси, с командировки, със скъпо кафе от парламентарната лавка.
От „Евала, брат“ до „Европейски доклад“
Някога Хазарта изпълняваше мечтите на младите – микрофон, рими и сцена. Сега изпълнява дневния ред на ЕП. Тогава – 500 лв и бутилка Ballantine’s след участието. Сега – 40 бона, кола с шофьор и служебен преводач за думите „въздържал се“ и „съгласен съм, госпожо фон дер Лайен“.
Революцията я изяде бюрокрацията
Някога той „бунтарстваше“ срещу статуквото. Днес е част от него – но в по-луксозната му, климатизирана версия. За един глас в ЕП получава повече пари, отколкото DJ от Смолян прави за цяла година. А рапът? Той остана в Spotify – напомняне, че някога бунтът звучеше с бийт, а не с преведен отчет.
Българската мечта: не с глас, а с гласуване
В България всичко е възможно. От сцената на Мадан до трибуната на Европарламента – само на един PR ход разстояние. Ицо просто ъпгрейдна: микрофонът остана, само че вече не плюе по политиците, а гласува с тях.
Заключение:
Евала, Ицо! Не всеки го може – от „к’во стаа, брат“ до „уважаеми господин председател“. Ти не просто избяга от системата – ти ѝ стана лице, подпис и заплата. Ако това не е успех, здраве му кажи. И някой ден пак се върни в Мадан – може би вече с делегация и европейски проект за културен обмен.
Или както би казал самият той:
„Аз съм просто един рапър… с мандат.“
