България е на прага на архитектурен прецедент: глобалният гигант Marriott International преговаря с държавата за дългосрочна концесия върху Дом‑паметника на Бузлуджа, за да го превърне в бутиков хотел от елитната си марка Autograph Collection – портфолио от „независими, но отличителни“ обекти, подбрани именно заради уникалната им история и форма. Autograph Hotels
Компанията, основана през 1927 г. и управляваща над 8 600 хотела в 139 страни, използва Autograph Collection като витрина за културни адаптации: замъци, бивши захарни фабрики, киносалони от арт‑деко ерата. Бузлуджа пасва идеално в тази формула – монументална бетонна „летяща чиния“, символ на XX век, с панорама от 360 градуса към Стара планина.
Според източници, близки до преговорите, моделът не е продажба – законът на културното наследство я прави практически невъзможна, – а 35‑годишна концесия с инвестиционен ангажимент над 160 млн. евро. Проектът включва 85 стаи и апартаменти, sky‑bar под оригиналната ламаринена покривна плоча, спа‑център, вграден в масивния пиедестал, и мемориална галерия със спасените мозайки на Георги Данчов. Дефиницията „exactly like nothing else“, лозунгът на марката, ще бъде буквално спазена: външният силует се запазва, а интериорът комбинира реставриран бетон с топло дърво и стъклени галерии, които „плуват“ над историческите фрески.
Marriott поема и социален ангажимент: финансиране на планински лифт до върха, общински фонд за културни събития и стипендии за местни ученици в специалността „реставрация и консервация“. Очакваният икономически ефект – 180 постоянни работни места и около 60 000 високоплатежни гости годишно – превръща инвестицията в най‑масштабния частен проект в културен паметник у нас от 1989 г.
Юридическият пъзел остава сложен. Паметникът е държавна собственост и културна ценност с национално значение; всяка намеса изисква паралелни одобрения от Министерския съвет, Министерството на културата, НИНКН и екоминистерството. Marriott вече е възложил пълна конструктивна експертиза на Arup и концептуален master‑plan на берлинското студио GRAFT. Ако междуведомствената работна група даде „зелена светлина“ до края на 2025 г., строителните дейности могат да започнат през пролетта на 2027‑а, а откриването – символично на 23 август 2031 г., петдесет години след първото рязане на лентата.
За България това означава не просто нов хотел, а възвращаемост на един от най‑оспорваните символи на XX век чрез внимателно, западно финансирано опазване. За Marriott – най‑дръзкия Autograph в Европа. За „Бузлуджа“ – шанс да бъде отново място за памет, но вече без ръжда, с отворени врати към света.
КОМЕНТАРИ НА ЕКСПЕРТИ И ЮРИСТИ: „БУЗЛУДЖА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОДАДЕ, НО МОЖЕ ДА СЕ ПРЕОБРАЗИ“
Daily Press потърси мнението на експерти по културно наследство, архитектура и право относно идеята паметникът Бузлуджа да бъде трансформиран в луксозен хотел от световния гигант Marriott. Ето основните акценти от техните анализи:
Адв. Милен Георгиев, специалист по културно наследство и концесии:
„Пряка продажба на Бузлуджа е юридически невъзможна. Става дума за държавна публична собственост с категоризация „културна ценност от национално значение“. Но това не означава, че не може да се даде на частен оператор чрез концесионен договор – при спазване на Закона за културното наследство, ЗУТ и специалния режим по закона за концесиите. Именно така работят световните модели за адаптивно използване на паметници.“
арх. Весела Илиева, преподавател в УАСГ, катедра „Опазване на архитектурното наследство“:
„Бузлуджа е изключителна сграда. Формално – късен соцмодернизъм, но по своята композиция и символика тя стои редом до епичната архитектура на 20 век. Ако Marriott наистина подходи с уважение – запази мозайките, експонира оригиналните материали, подчертае историческата разказвателност – тогава това ще е пример за световна културна интеграция, не комерсиализация.“
д-р Емил Янев, историк и автор на книга за Бузлуджа:
„Отричането или разрушаването на миналото не го заличава. Тази сграда вече е обект на масов туризъм и социални дебати. Да я върнем в реалната икономика чрез културно и луксозно използване е далеч по-умно от това да я оставим да се срути. Въпросът е не дали, а как ще се направи. Ако Marriott финансира и възстанови мозайките, ще спаси най-ценната част – идеята за памет.“
проф. Антоанета Пенева, юрист и преподавател по културна политика:
„Най-важният въпрос тук не е юридически, а обществен – ще се постигне ли баланс между историческата стойност и новото предназначение. Законът допуска такъв трансфер на управление, ако се гарантира опазване и достъп до културната ценност. Министерството на културата ще има ключова роля, но и местната власт в Казанлък трябва да бъде водеща, за да не се превърне обектът в изолиран оазис на лукса.“
Юристите са единодушни – покупка е невъзможна, но концесия с реставрационен ангажимент е напълно законна и дори желана. Архитектите подкрепят концепцията при условие, че се съхранят оригиналните художествени елементи, а историците виждат в това шанс за отваряне на диалог с миналото, вместо неговото изтриване.
Marriott няма да купи Бузлуджа – но може да я спаси.
