Ако днес Иван Костов реши да се върне на политическата сцена – не чрез проксита, не чрез фондации и задкулисни инженерства, а сам, лице в лице с народа – резултатът ще е шокиращ за статуквото: *ще вземе повече гласове от всичките си „наследници“ вкупом.* И от поставените лица в Демократична България. И от съюзниците им в „Продължаваме промяната“. Защото хората вече разбират. Разпознават фалшификатите. И търсят оригинала.
Днес ни пробутват политически дюнери с етикет „десен модел“, а вътре – развалено соево пюре от грантови мисли и неолиберална безгръбначност. Гледаме Христо Иванов, дето три пъти влиза в морето, но не знае къде се намира. Слушаме Атанас Атанасов – все по-блед и все по-далеч от бойното си минало. Гледаме „киновата“ партия, в която пиарът е по-важен от идеологията, а предателството – нормална търговия.
Това ли са децата на Костовизма?
Истината е проста – и болезнена: *няма ги.* Костов не създаде наследници. Създаде кариеристи, които бързо предадоха и принципи, и идеи, и него самия. Хора, които днес мълчат, когато се режат пенсии, продават се концесии, разбива се икономиката. Хора, които нямат воля да водят битка, а само да делят баницата, когато някой друг е свалил тавана.
Затова *Дейли Прес апелира: Иване, излез!*
Излез сам. Без лъскави платформи, без „мрежи“, без анализатори по списък. Излез с това, което хората помнят – точен език, ясни реформи, политическа воля. Днес България има нужда не от инфлуенсъри, а от лидер. Не от говорители, а от хора, които могат да носят отговорност. Без есемеси от чужди посолства.
Костов беше премиер, който извади страната от хаоса. Да – с цена. Но и с гръбнак. И с визия. И точно затова мнозина го мразят, но още повече – го помнят. Защото в тази пустиня от популизъм и опорки, Иван Костов е последният, който знаеше накъде върви.
Сега е моментът да покаже дали ще остави името си в ръцете на посредствени марионетки или ще си го върне – както трябва. С вдигната глава.
*Защото сега, Иване, повече от всякога – твоите не стават.*
–
Дейли Прес ще следи. Защото историята не е завършена. И защото България още не е загубена.
