В една държава, в която институциите са превърнати в неми свидетели на екологични престъпления, скандалът със завода за минерална вода „Девин“ от лятото на 2023 година е може би най-ясната илюстрация на това как властта се сгъва, когато срещу нея застане корпоративен интерес. На 4 август 2023 г., в разгара на туристическия сезон, река Девинска – символ на чистотата и природната сила на Родопите – бе отровена. Причината: аварийно заустване на фекални води от санитарните възли на предприятието „Девин“ ЕАД, за което самата фирма по-късно призна. В продължение на три километра, водите на реката се превърнаха в отровна жлъч, поглъщаща живота на балканската пъстърва, маришката мряна и всяко дихателно същество в течението. Смъртта бе пълна, тиха и… скрита.
Скандалът бе прикрит. Големите телевизии мълчаха. Централните вестници не пуснаха и ред. Държавата – в лицето на МОСВ, РИОСВ, прокуратурата и местната власт – действаше като добре смазан PR отдел на фирмата-нарушител. Нито един министър не излезе пред медиите. Нито една спешна пресконференция. Единствените, които сигнализираха, бяха местни риболовни сдружения, граждани, анонимни коментатори във Facebook и няколко малки регионални сайта. Но тяхната истина остана в периферията на общественото съзнание. Защото когато пиеш вода от „Девин“, трябва да си спокоен, че тя идва от „извор на чистота“. Истината, че изворът на чистота излива фекални отпадъци в реката, не продава бутилки.
Според Закона за опазване на околната среда, при установяване на вредни емисии в повърхностен воден обект, компетентният орган – в случая РИОСВ – е длъжен да наложи административно-наказателна мярка, като глоба до 500 000 лева и временно или окончателно спиране на дейността. Съгласно чл. 135, ал. 1 от Наказателния кодекс, замърсяването, довело до значителна смърт на животински видове, се счита за престъпление срещу околната среда и се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба. Чл. 352 от НК също предвижда санкции при замърсяване на води, които създават опасност за здравето на хората. Реално, фирмата „Девин“ ЕАД трябваше да бъде незабавно затворена до изясняване на обстоятелствата, а отговорните длъжностни лица – подведени под наказателна отговорност. Това не се случи. Единственото, което се случи, бе показна акция по зарибяване с пъстърва, под фотографските светкавици на същите институции, които мълчаха дни наред.
Общината в Девин, която е първостепенен пазител на природното богатство на региона, не поиска разследване, не свика общински съвет, не организира обществено обсъждане. Градът, който живее от туризъм, от реката, от минералната вода – замълча. Защото местната икономика е обвързана с фабриката, а местната власт – с рекламния комфорт и данъчните постъпления, които тя осигурява. Така Девин, родопският бисер, замълча като в мафиотски филм – с омерта, наложена не с куршуми, а с бутилки минерална вода.
Обществото – или поне онази негова част, която има памет – трябваше да изиска всичко: независима експертиза на водите, реална оценка на пораженията, отговорност от управителния съвет на фирмата, включително френските мениджъри начело. Но не се случи. Единствените отговорни лица, които бяха разследвани, останаха „помпите“. Те, а не хората, взимали решения. Никой не попита: колко време е текло това заустване, колко подобни аварии е имало в миналото, какви химикали са използвани в завода, има ли последствия за подземните води. И най-важното: как се гарантира, че утре бутилката „Девин“ няма да съдържа и нещо повече от минерали?
Мълчанието продължава и днес. Година по-късно няма осъден, няма глобен, няма уволнен. Заводът работи. Природата мълчи, рибите не могат да говорят. Но ние, хората, които още помним, че в онази река децата се къпеха, рибарите ловяха пъстърва, а бабите миеха череши, трябва да крещим. Защото когато държавата спре, за да не спре един завод – тя вече не е държава. Тя е слугиня. На бутилка вода.
