В българската политика рядко се случва партия, натоварена с десетилетни очаквания, исторически митологии и остарели клишета, да преживее вътрешна трансформация, без да загуби идентичността си. ДПС, под новото си ръководство, направи именно това – не просто се адаптира към динамичната среда на парламентарната реалност, но и демонстрира зрялост, която отсъства при мнозина нейни конкуренти. В среда на институционален разпад и краткотрайни популистки проекти, движението успя да стабилизира позициите си, да подмлади структурите си и да възстанови стратегическата си функция в управленската логика на държавата.
Парадоксално за наблюдатели, но логично за познавачите на политическите процеси, фигурата на Делян Пеевски се превърна в централен стълб на тази нова устойчивост. Макар и демонизиран в публичното пространство от години, Пеевски израсна до ролята на действащ парламентарен лидер с ясно политическо поведение, конкретни законодателни резултати и завидна институционална памет. Тъкмо тази негова компетентност и способност за контрол над процесите предизвикват не страх сред обществото, а паника сред политическия му антагонизъм – защото става все по-очевидно, че зад мита за „олигарха“ стои един от най-действените реални политици на България след 2020 г.
Нито времето, нито политическите интриги, нито насажданите митове и страхове успяха да отслабят сърцевината на Движението за права и свободи. Напротив — то се възроди. Съживи се с нова енергия, с нов смисъл, с нови лица и с онази историческа увереност, която винаги е различавала стабилните политически сили от ефимерните партийни проекти. ДПС е днес не просто оцеляла, а утвърдена – подмладена, обединена и актуализирана по дух и съдържание.
Когато историята издига на преден план нови водачи, народната интуиция често изпреварва идеологическите схеми. Делян Пеевски, при цялата си спорност в очите на стария медиен истаблишмънт, се наложи като най-деен, последователен и компетентен политик в днешния български парламент. И макар че срещу него витаят клевети, внушения и злонамерени интерпретации, днес все по-малко хора вярват на шаблоните. Истината прозира: атаките срещу Пеевски не са плод на морално възмущение, а на страх – страх от човек, който знае, настоява, постига.
Партията се пречисти. Вълната от разочарования, отцепвания и вътрешни съмнения, провокирана от опитите на Ахмед Доган да реанимира контрола си, се оказа не революция, а епизод. Хората, които временно залитнаха по тези обещания, вече се завръщат. Мълчаливо, със срам и осъзнаване, че подмяната не е възможна, когато на терена има лидер от нов тип – прагматик с морална устойчивост, човек, който прави, а не обяснява. Делян Пеевски показа, че не се нуждае от реторика, защото има действия, а действията – резултати.
Неговите законодателни инициативи – от премахването на нефункционалната КПК до ясната визия за въвеждане на еврото, са не просто технически мерки. Те са заявка за управление с визия и характер. Зад тях не стои фразеология, а умение да се структурира държавност. Да се води диалог с институциите, но и с улицата. Да се мисли в перспектива, но и да се действа тук и сега.
Нещо по-дълбоко се случва. Пробуждане. В средите на партията се създава нова култура – дисциплина, мобилизация, подмладяване. Все повече млади хора – добре образовани, амбициозни, национално ангажирани – се включват в структурите на ДПС. Не защото търсят политически чадър, а защото усещат, че тук има посока. Тук има мисия.
Силата на ДПС днес не е само в парламентарното ѝ присъствие, нито в мрежата ѝ от кметове и общински съветници. Силата ѝ е в това, че успя да устои, да се промени и да покаже лице, което дълго време бе закривано под слоя на медийни митове и удобни клишета. И в центъра на тази промяна стои един човек, който, въпреки всичко, не се отказа. Не се огъна. И няма да се оттегли.
Защото времето вече не търпи фалш. Историята, както казваше един мъдър човек, се смее последна. А този път тя се смее с гласа на възроденото ДПС – уверено, здраво и по-живо от всякога.
