В началото бе думата – и тази дума бе свобода. Deutsche Welle, германската обществена медия, създадена през 1953 г. с ясната мисия да пренася демократични ценности зад Желязната завеса, се утвърди през десетилетията като символ на независимата журналистика. По време на Студената война тя бе гласът на свободния свят за милиони източноевропейци, които живееха в сянката на комунистическия мрак. Слушателите на българската, полската, руската и румънската програма откриваха в ефира ѝ оазис на истина, в свят на цензура. Иронично, но именно тази емблема на обективността днес се оказва на другия полюс – превърната от символ на свобода в инструмент на една идеологическа лудост, финансирана щедро от неолиберални центрове на власт и влияние.
Сорос и неговите сателитни фондации не крият дългогодишната си ангажираност към медиите в Европа. През последните две десетилетия DW постепенно се пренасочи от борба за права и демокрация към прокарване на идеологически дневен ред, който често влиза в противоречие със самата концепция за плурализъм. От застъпничеството за климатична справедливост и подкрепата за правото на протест, DW незабелязано, но категорично, пое по пътя на културен активизъм. Не просто да отразява реалността, а да я моделира. Примерите са много – но най-фрапиращият е кампанията за „нормализация“ на мъжката любов, обвита в уж културно-исторически анализи и фалшива научност, които целят не разбиране, а натрапване.
Медиата, която някога се бореше с комунистическата пропаганда, днес сама произвежда пропаганда – само че в нова, „европейска“ опаковка. DW не само че не представя алтернативни гледни точки по спорни социални теми, но често заклеймява всеки несъгласен като „ретрограден“, „хомофоб“, „популист“ или още по-зле – „проруски“. Всичко това, докато прави репортажи с вградена морална поука, в които човек, дръзнал да изрази съмнение в новите полови идентичности или в трансформацията на обществото, автоматично попада в категорията на врага на свободата.
Големият парадокс е, че именно в името на свободата, Deutsche Welle все по-често заглушава свободата на мисълта. Под благовидната форма на правозащитен дискурс се пропагандират каузи, които не са възникнали органично от обществата, а са вносни продукти, наложени чрез транснационални мрежи, щедро финансирани от Фондация „Отворено общество“ и съмишленици. Това не е журналистика. Това е активизъм с микрофон, насочен срещу самата публика, в случай че не ръкопляска в ритъм на новия морал.
Мъжката любов „винаги е съществувала“ – твърди една от последните публикации на DW, с поучителен тон и исторически аргументи. Дали това е вярно или не, е второстепенно. Основният проблем е подмяната: от медия, която отразява, DW се превръща в медия, която инструктира. От орган на свободната мисъл – в трибуна на малцинствени идеологии, чиято политическа тежест се компенсира с институционален натиск и медиен монопол.
Deutsche Welle вече не се интересува от българина в малкото село, който не разбира как за няколко години ценностната му система е обявена за варварска. Не я интересува и румънецът, полякът, германецът – нормалният човек. DW обслужва елити, не народи. От „Гласът на свободата“, тя постепенно се превръща в „Гъзът на свободата“ – с извинение, но и с точност – натрапваща интимни и политически теми, които нямат място в централните новини, ако не бяха обвързани с конкретна идеологическа мисия.
Журналистиката може да бъде критична. Тя трябва да бъде. Но когато критичността се замени с превъзходство, с менторство, с презрение към „простолюдието“, тогава тя престава да бъде журналистика. Deutsche Welle трябва да си припомни кои са ѝ били слушателите в онези мрачни дни на цензурата – защото днес новата цензура е облечена в либерална реч, но носи същите последици: мълчание на различното мнение, изолация на опозиционния глас и тотално отвращение на масовата публика.
Това не е свобода. Това е диктатура – но с дъга на знамето.
