Daily Press е стойностна разследваща медия, която с всеки изминал ден доказва, че истинската журналистика е жива. Нашите екипи работят с факти, документи и анализи, които никъде другаде няма да прочетете. Не търсим сензация, а истината — с документи в ръка, с проверени данни и с критичен поглед към решения, които засягат милиони. Този материал е пореден пример как зад сухите административни формуляри се крие голяма история за управлението на един от най-ценните ресурси — водата.
Daily Press получи достъп до три официални заявки от Националната електрическа компания (НЕК ЕАД) до Министерството на околната среда и водите (МОСВ), покриващи периода януари–март 2024 г. В тях компанията изисква общо над 2.9 милиарда кубически метра вода от 10 до 11 стратегически язовира.
Тенденцията е категорична. Обемите растат от 720.9 млн. м³ през януари до 1.08 млрд. м³ през февруари и 1.125 млрд. м³ през март — увеличение с над 56% за три месеца. Най-осезаемо нарастват т.нар. „други цели“ при язовир „Доспат“: от 16.1 млн. м³ през януари до 30 млн. м³ през март. Причината – неработещата ВЕЦ „Тешел“, която оставя част от водата неизползвана за електропроизводство.
НЕК обосновава исканията с прогнозния енергиен и мощностен баланс на страната. През февруари и март се залагат по-високи обеми за хидроенергетика — 1.045 млрд. м³ през февруари и 1.084 млрд. м³ през март. Това съвпада с традиционния пролетен воден максимум и позволява по-агресивна работа на ВЕЦ-овете за покриване на пиково търсене и за износ.
При „Доспат“ обемите за „други цели“ нарастват с почти 14 млн. м³ само за два месеца. Това са водни маси, които се изпускат за регулиране и безопасност, но не носят приходи от енергия. Загубата от неизползвана потенциална енергия е пряк икономически удар, който се компенсира чрез по-натоварена работа на други каскади.
НЕК настоява МОСВ да одобри „диапазон“ за гъвкава работа, равен на обема, който може да се преработи за 32.5 часа, или минимум 5% от капацитета на язовира. В енергийната икономика това е критичен ресурс — гарантира реакция при внезапни колебания на пазара „ден напред“ и „в рамките на деня“, особено при нарастващ дял на вятърни и соларни мощности.
Сравнение на заявените обеми от НЕК ЕАД до МОСВ (януари–март 2024)
| Язовир / Месец | Общо заявено (млн. м³) | Хидроенергетика (млн. м³) | Екологични цели (млн. м³) | Други цели (млн. м³) | Промяна януари → март (%) |
|---|---|---|---|---|---|
| Голям Беглик | Януари: 30.0 Февруари: 30.0 Март: 31.1 |
30 / 30 / 30 | – / – / – | – / – / 1.1 | +3.6% |
| Батак | 15.0 / 15.0 / 15.1 | 15 / 15 / 15 | – / – / – | – / – / 0.1 | +0.7% |
| Доспат | 16.1 / 25.2 / 30.0 | 0 / 0 / 0 | – / – / – | 16.1 / 25.2 / 30.0 | +86.3% |
| Цанков камък | 63.8 / 73.8 / 109.3 | 60 / 70 / 105 | 3.8 / 3.8 / 3.8 | – / – / 0.5 | +71.3% |
| Въча | 60.0 / 80.0 / 120.0 | 60 / 80 / 120 | – / – / – | – / – / – | +100% |
| Кърджали | 120.0 / 150.0 / 150.0 | 120 / 150 / 150 | – / – / – | – / – / – | +25% |
| Студен кладенец | 166.0 / 286.0 / 286.0 | 160 / 280 / 280 | 6 / 6 / 6 | – / – / – | +72.3% |
| Ивайловград | 190.0 / 360.0 / 320.0 | 190 / 360 / 320 | – / – / – | – / – / – | +68.4% |
| Белмекен | 25.0 / 25.0 / 28.0 | 25 / 25 / 28 | – / – / – | – / – / – | +12% |
| Ал. Стамболийски | 35.0 / 35.0 / 35.0 | 35 / 35 / 35 | – / – / – | – / – / – | 0% |
| Тополница | – / – / 1.3 | – / – / 1.3 | – / – / – | – / – / – | нов запис |
Ключови изводи от таблицата
-
Най-голям ръст има при „Въча“ (+100%) и „Доспат“ (+86.3%), като при втория „други цели“ са изцяло свързани с регулиране и не носят енергийна продукция.
-
„Цанков камък“ увеличава заявките с над 71% за три месеца, включително добавени 0.5 млн. м³ за ремонт.
-
„Студен кладенец“ почти удвоява обемите, въпреки че екологичната квота от 6 млн. м³ остава фиксирана.
-
Въведен е нов запис през март за „Тополница“ с 1.3 млн. м³, свързани с изпитвания на ХГ2.
Документите показват и пряко обвързване с конкретни индустриални потребители. В случая с ремонта на ВЕЦ „Алеко“ през март се гарантира водоснабдяване за „Биовет“ АД – Пещера. Това е пример за приоритетно третиране на стратегически предприятия при режим на водите, но поставя въпроси дали други потребители получават същото внимание.
Заявките са подадени по Приложение №1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите, който урежда режима за комплексни и значими язовири. Таблиците във всеки документ включват разпределение по цели — питейно-битови, напояване, промишлено, хидроенергетика, екологични и други. При „Студен кладенец“ НЕК цитира Решение №91 от 23.04.2013 и разрешително №1124, гарантиращи минимален екологичен отток за р. Арда. При „Цанков камък“ и трите месеца се залагат по 3.8 млн. м³ за екологични нужди.
НЕК системно предлага да се преоцени „целесъобразността на контролните обеми“, твърдейки, че те ограничават полезните обеми във водохранилищата. Това е юридически и стратегически аргумент, насочен към премахване на лимити, които ограничават ВЕЦ от работа при пълен капацитет. Във всяка заявка се споменава „потенциална необходимост от провеждане на висока вълна“ — формулировка с правна стойност, която подготвя защитата на МОСВ и НЕК при принудителни изпускания в период на наводнения.
И в трите месеца се повтаря формулировката за „продължаващи ограничения“ в работата на ПАВЕЦ „Чаира“. Този обект е ключов за балансиране на електроенергийната система, но хроничната му неработоспособност принуждава НЕК да търси компенсация чрез по-големи обеми от други язовири. Политическият сигнал е ясен: необходима е инвестиция или специален статут за бързо възстановяване.
Големите изпускания при „Доспат“ имат отражение върху рибарството, туризма и местното земеделие. При липса на прозрачна комуникация темата може да се превърне в локален политически скандал, особено ако бъде свързана с щети по екосистеми или воден режим в региона. Въпросът дали МОСВ и Басейновите дирекции осъществяват достатъчен контрол остава открит.
Daily Press ще продължи да следи случая, като изиска от МОСВ и Басейновите дирекции официално одобрените месечни графици и реалните дневници за използване на водите. Сравнението между заявените, разрешените и реално изразходваните обеми ще покаже дали балансът между енергетика, екология и регионални интереси се спазва, или тежестта е изцяло в полза на една държавна компания.
Следва продължение…








