Северните Родопи са едно от онези места, където границата между реалност и мистика се размива. През лятото, когато слънцето е най-високо, светлината танцува по причудливите скални форми, издълбани от времето и ръката на древни народи. Тук, сред ниши и ритуални олтари, се усеща една особена, почти осезаема енергия – едно невидимо вълнение, което прониква дълбоко в съзнанието на всеки, дръзнал да тръгне по пътеките на планината.
Сгушено на 1300 метра надморска височина, село Ситово е врата към една от най-големите загадки на България. До него се стига по тесен път, който криволичи като змия през каньона на река Дервишка. Но истинската притегателна сила на мястото е не само красивата природа, а тайните, които се крият в неговата околност.
Ситовският надпис: Писменост от звездите или послание от мъртвите?
Един от най-вълнуващите и все още неразгадани феномени е Ситовският скален надпис. Открит през 1928 г., той и до днес предизвиква разгорещени спорове. Природен феномен или дело на човешка ръка? Едно е сигурно – тези знаци, изсечени в скалата, не приличат на нищо познато.
Учените се лутат в различни теории:
Някои виждат в него руническа писменост, свързана с древни германи. Други го датират още по-назад, към писмеността от 5-то хилядолетие пр. Хр., открита в село Градешница. Трета група смята, че това е прототракийска азбука – хипотеза, която обръща с главата надолу разбирането за траките като безписмен народ.
Именно тази липса на консенсус оставя широко поле за въображението на любители археолози и конспиратори. Според един от предполагаемите преводи, надписът е мистично послание за прераждане: „Душата, сътворена между Сатурн и Земята, трябва да се завърне обратно към светлината на своята звезда…“ Други пък виждат в него скръбно послание, свързано с бог Тангра: „Той е отишъл на небето, оплакан от синовете си тук, на Земята.“
Тези мистични знаци са пряко свързани със скалния масив Щутград, разположен от другата страна на реката. Там са открити руини и керамика от първото хилядолетие пр.Хр., когато районът е бил обитаван от траките.
Дали надписът е шифър за достъп до изгубени знания, скрити в руините на Щутград?
Кум Лин Гор: Портал към отвъдното
Но загадките не свършват дотук. В сърцето на района се намира още един обект с необикновена мистична аура – скалното светилище „Кум Лин Гор“. Неговата история и предназначение са забулени в мрак. В част от светилището се е образувал тесен скален проход. Когато влезеш вътре, стените му блестят като кристал, сякаш осветени от вътрешна светлина. Местните разказват, че това не е просто проход, а „Портал към отвъдното“.
Смята се, че тук се пресичат енергийни полета, а преминаването през него може да има неочаквани последици за духа и съзнанието.
Дали древните са познавали тези енергии и са използвали светилището като мост между световете? Всичко това кара човек да се замисли колко още тайни крие тази невероятна планина.
Родопите не просто разказват истории – те ги пазят дълбоко в своите скали, чакайки някой да разчете древните послания, които ще разкрият какво се крие отвъд видимото.
