В българската политика има едно име, което кара мнозина да се свиват, да променят темата или да вдигат шум без съдържание – Делян Пеевски. Страхът не идва от непознатото, а от точно обратното – от ясното съзнание какво може и какво прави.
Пеевски е човек, който не се губи в безкрайни съвещания и „работни групи“. Когато се заеме с нещо, резултатите се виждат. И това е най-големият проблем за онези, които живеят от забавянето, от празните обещания и от удобния застой. Затова срещу него никога няма конкретни аргументи.
Няма числа, няма доказателства, няма последователна критика. Има само клевети, полуистини и злонамерени внушения. Защото фактите са опасни за онези, които искат да запазят статуквото, а с клеветите е лесно – хвърляш кал, надяваш се нещо да полепне. Днес е модерно да си „анти-Пеевски“.
Лесно е, удобно е, дори носи няколко покани в телевизионни студия. Но зад този шум няма съдържание, няма алтернатива, няма план. Има само страх – че той ще подреди онова, което други умишлено държат в хаос.
Истината е, че страхът от Делян Пеевски не е личен. Той е страх от промяна, от действие и от това някой да покаже колко малко всъщност вършат „постоянните критици“. В една държава, в която всички се оправдават с „няма как“, най-голямата заплаха е човек, който просто казва „ще го направим“ – и го прави.
