Срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска се превърна в символичен акт, който разкри повече за геополитическата сцена, отколкото за бъдещето на войната в Украйна. Три часа разговори завършиха без споразумение, без план за прекратяване на огъня и без конкретни резултати. Но самото присъствие на Путин на американска територия, посрещнат с военни почести и червен килим, е дипломатическа победа за Кремъл.
Тръмп представи срещата като „прогрес“ и дори я оцени с „10 от 10“. Това изявление контрастира с реалността – фронтът в Украйна продължи да гори, а от Вашингтон и Москва не излезе нищо повече от декларации. Тръмп има вътрешнополитически интерес – да демонстрира, че може да води пряк диалог с Путин. Путин от своя страна показа на руснаците, че Съединените щати вече не го бойкотират, а му дават сцена.
Европейските столици и Киев реагираха предпазливо, дори тревожно. Украинският посланик в Австралия каза, че Путин продължава своята империалистическа програма и че истински мир не може да има без прякото участие на Украйна и Европа. Тази оценка съвпада с реалността: срещата в Аляска беше шоу за двама лидери, но не и преговори за бъдещето на една война, която вече е определила съдбата на континента.
Парадоксът е ясен. Няма договор, няма примирие, няма пътна карта. И все пак Путин спечели символично. Той се върна на голямата сцена, влезе в кадрите на световните новини, застана до американския президент. Това е постижение, което Кремъл ще представи като доказателство, че Русия отново е велика сила.
Тръмп от своя страна печели вниманието на избирателите си. Той показва, че не се страхува да говори с Путин, че е човекът, който може да „уреди сделка“. Но зад думите му остава празнота. „Няма сделка, докато няма сделка“, каза той. И това обобщава всичко.
Историята ще запомни тази среща не като пробив за мира, а като сцена за легитимност. Путин получи образа на държавник, Тръмп – на силен преговарящ. Но Украйна остана на бойното поле, а Европа – в несигурност.
Така срещата в Аляска показа едно: геополитиката често е театър. Но понякога самият театър има значение. И този път именно символиката беше най-силното оръжие на Кремъл.
