Екипът на „Дейли прес България“ получи официална справка от Община Батак по реда на Закона за достъп до обществена информация. Документите разкриват картина на засилен строителен натиск около язовир Батак и Цигов чарк, придружен от мек контрол и непълна прозрачност. В периода от 2018 до 2025 са издадени общо 105 разрешения за строеж, като само през 2024 техният брой достига 26, което е най-високият показател за последните седем години и надвишава значително средното за периода. За 2025 към 15 август вече са отчетени 14 разрешения, което поставя годината сред най-интензивните досега.
В същото време официалните данни показват 18 констатации за незаконно строителство от 2018 до 2024, но нито една заповед за премахване на постройки около водното огледало. Това създава очевидно противоречие със задълженията по Закона за устройство на територията, който изисква при установено незаконно строителство да се издава заповед за премахване или да се предприемат действия по узаконяване. Липсата на такива решения поражда съмнения дали контролът се упражнява ефективно и дали има реална политическа воля за спазване на правилата.
Община Батак посочва, че се работи в координация с горските стопанства, НЕК и пожарната за опазване на териториите, но в предоставената информация липсват конкретни документи, протоколи от проверки или данни за санкции. На практика обществото получава единствено обобщени числа, без разбивка по имоти, инвеститори, видове строеж и местоположение. Това означава, че гражданите не могат да проверят дали новите обекти са изградени в непосредствена близост до бреговата ивица, дали са в съответствие с устройствени планове или дали попадат в защитени зони по Натура 2000.
За „Дейли прес България“ основният проблем е липсата на прозрачност и отчетност. Внезапният строителен бум през 2024, при който разрешенията се увеличават четирикратно спрямо 2019, не е придружен от публично достъпни устройствени планове или екологични оценки. Отсъстват и данни за решения на РИОСВ по Закона за биологичното разнообразие и Закона за опазване на околната среда, които са задължителни при инвестиционни намерения в чувствителни зони.
Разрешения за строеж и констатации за незаконно строителство около яз. Батак и Цигов чарк (2018–2025)
| Година | Разрешения за строеж | Констатации за незаконно строителство | Заповеди за премахване |
|---|---|---|---|
| 2018 | 10 | 16 | 0 |
| 2019 | 6 | 0 | 0 |
| 2020 | 14 | 0 | 0 |
| 2021 | 19 | 1 | 0 |
| 2022 | 7 | 1 | 0 |
| 2023 | 9 | 0 | 0 |
| 2024 | 26 | 0 | 0 |
| 2025* | 14 (до 15.08) | н.д. | 0 |
Историята, която излиза от официалните числа, е за район, в който строителството расте бързо и почти без съпротива. Нарушения се регистрират рядко, а когато ги има, не следват реални мерки. За гражданите остава въпросът кой строи, на какво основание и кой носи отговорност за липсата на заповеди за премахване. За „Дейли прес България“ това е началото на по-голямо разследване, което ще извади поименно инвеститорите, проектите и документите зад статистиката. Само тогава обществото ще може да си отговори дали край язовир Батак се спазват правилата или те са останали на хартия.
Обобщени данни за строителството край яз. Батак и Цигов чарк (2018–2025)
| Показател | Брой |
|---|---|
| Общо разрешения за строеж (2018–2025, до 15.08) | 105 |
| Общо разрешения (2018–2024) | 91 |
| Общо констатации за незаконно строителство (2018–2024) | 18 |
| Общо заповеди за премахване | 0 |
| Средно разрешения годишно (2018–2023) | ~11 |
| Пик година по разрешения | 2024 (26 бр.) |
| Година с най-малко разрешения | 2019 (6 бр.) |
| Съотношение констатации/разрешения (2018–2024) | ~20% |
Официалната статистика изглежда подредена, но оставя твърде много неудобни въпроси без отговор. Как е възможно при 18 констатации за незаконно строителство да няма нито една заповед за премахване. Защо липсват данни за актове, санкции и събрани глоби. Кой носи отговорност за това, че контролните механизми по ЗУТ на практика не са задействани.
Остава и въпросът кой стои зад рязкото нарастване на разрешенията през 2024 и дали всяко едно от тях е минало задължителните съгласувания с РИОСВ и НЕК. Къде са устройствени планове, екологични оценки и карти с разстоянията от брега. Обществото не получава конкретни имена, имоти и проекти, а само числа. „Дейли прес България“ ще търси отговор на тези въпроси, защото зад сухата статистика може да се крие модел на управление, който обслужва интереси, а не правила.
