На 19 август, Бялото братство отбеляза Божествената Нова година – традиционен празник, който по план трябва да събира стотици последователи на Петър Дънов сред магията на Седемте рилски езера. На практика обаче Рила за поредна година се превърна в сцена за хиляди хора, палатки и туристи, привлечени от танца паневритмия.
Според правилата на природен парк „Рила“, лагеруването трябва да бъде ограничено до 60 палатки и максимум 200 души едновременно. Но очевидно тези ограничения не се спазват.
Още в началото на август лагерът започна да се запълва, а към датата 19 август там са се събрали хиляди дъновисти от България и чужбина, както и любопитни туристи. Всеки ден планината поема огромен натиск: палатки, преминаващи туристи, музика, приготвяне на храна – високо в природен парк, където екосистемата е изключително крехка.
Докато последователите на Дънов се зареждат с „духовна енергия“ и изпълняват ритуала си, кой плаща цената за това в името на духовността?
Бивакът продължава почти цял месец, което означава, че Рила буквално се превръща в туристическа зона с несъразмерен натиск върху природата. Любопитните туристи, дошли да видят „магическия танц“, допълнително увеличават струпването на хора.
Палатки се издигат, стъпките на хиляди по пътеки и треви оставят следи, които природата трудно възстановява. Няма спор – празникът на Бялото братство е дълбоко духовен и красив. Но когато духовността започва да разрушава природата, която я вдъхновява, трябва ли да се поставят твърди граници и контрол?
Въпросите са ясни:
Може ли Рила да понесе все повече хора всяка година, без да бъде увредена?
Кога духовните ритуали се превръщат в туристическа атракция за масова консумация, вместо да останат личен, тих празник?
Духовността ли е на първо място или удобството на хилядите посетители?
На 19 август Рила отново беше „сцена“ – за духовни практики и за туристически интереси. Но след празника остава въпросът: колко природата ще преживее, преди да плати цената на нашето възхищение и духовни ритуали?
