България е изправена пред тревожен феномен в здравеопазването. Болниците обявяват рекордни възнаграждения от 5000 лв. за специализанти, а кандидати почти няма. Същевременно младите лекари протестират в София срещу ниско заплащане и лоши условия на труд.
Примерите са стряскащи. В Бургас УМБАЛ „Дева Мария“ обяви 38 места за специализация в 11 клиники с обещание за 5000 лв. заплата. До момента има едва 11 кандидатури. Сериозен недостиг има при ключови специалности като анестезиология, образна диагностика и нуклеарна медицина.
В Габрово ситуацията е още по-показателна. Областната болница предложи същата заплата за специализант по анестезиология, но интересът беше нулев. Директорът д-р Михо Михов признава, че след стотици гледания на обявата никой не е потърсил контакт, нито е дошъл на интервю.
Това вече не е локален, а национален проблем. Пазарът на медицински кадри в България се разпада пред очите ни. Причината не е само в парите. Младите медици предпочитат университетските центрове и чужбина, където перспективата за кариерно развитие и условията за работа са несравними. В Германия, Австрия или Скандинавия стартовите заплати за специализанти са по-ниски от българските оферти, но системата предлага сигурност, кариерна стълбица, модерна апаратура и ясни правила.
В България реалността е друга – регионалните болници са подценявани, технологично изостанали и често превърнати в място за оцеляване, а не за професионално развитие. Специалности като анестезиология, изискващи денонощна готовност и огромна отговорност, се възприемат като непосилно бреме. Така държавата рискува да остане без най-важните лекари в операционната.
Докато протестите на младите медици огласяват недоволството от ниски доходи, паралелно расте още по-голяма опасност – обезлюдяване на цели отделения и цели региони. Парадоксът е очевиден: имаме пари за заплати, но нямаме лекари, готови да ги получават.
Здравната система върви към точка на пречупване. Болниците търсят, но не намират. Младите лекари търсят, но не вярват. А между тях остава една пропаст, която заплашва не просто професията, а живота на всички пациенти.
