Разследването около „Исторически парк“ отново излезе на преден план. Фирмите, свързани с проекта, вече са с натрупани запори за над 2.1 милиона лева от Националната агенция за приходите. Данъчната служба е стигнала дотам да наложи 323 възбрани върху 137 имота на съпругата на Ивелин Михайлов. Дори автомобилите на дружеството – Jeep, Mini Cooper, Toyota Auris и товарен Skoda – попаднаха под ударите на НАП. Това е ясен сигнал, че държавата не гледа на парка като на обикновен туристически проект, а като на проблем със сериозен финансов отпечатък.
Формално Михайлов вече не е в управлението на парка, но на практика продължава да търси нови инвеститори и да се представя като лице на начинанието. Вече в ролята си на народен представител, той се опитва да прехвърли битката и в политическото поле. И тук конфликтът придобива ново измерение – между институции, бизнес и медии.
Картината на терен е красноречива. Къщите за гости, обещавани като инфраструктурното сърце на бъдещата туристическа общност, стоят изоставени. Обрасли терени, незавършени основи и никакво движение. Години наред те бяха рекламирани като инвестиция едновременно в миналото и бъдещето на България, а днес приличат повече на символ на застинали мечти.
Вместо тишина обаче, чува се контраатака. Детелина Парушева, сочена като един от факторите в проекта, публикува остро изявление, в което директно обвинява „Капитал“ в жълта журналистика и систематична атака. „Първо убиват имиджово бизнеса, после обявяват, че е в затруднение заради техните удари. Къде отидоха милионите, които усвоихте вие?“ – пита тя. В думите ѝ се усеща гняв и решимост за ответен удар.
Този удар идва чрез „Свободен глас“, платформа, която се позиционира като „медия на народа“. Там тонът е далеч от хладната експертиза – той е емоционален, често нападателен, целенасочен срещу „Капитал“ и собственика му Иво Прокопиев. Публикациите обещават поредица разследвания, които да обърнат прожекторите към самите разследващи журналисти.
Към това се добавя и добре познатият влогър Кирил Кирилов – Брейка, който не спира да агитира аудиторията си да инвестира в къщите за гости. Той обещава, че ранните вложители могат да станат милионери. Видеата му достигат до хиляди зрители и служат като допълнителна опора на наратива, че паркът е проект с бъдеще, а не сянка от миналото.
Историята вече не е просто за един парк с амбициозни строежи. Това е разказ за сблъсък между държавата и предприемачи, между институции и медии, между „Капитал“ и „Свободен глас“. Едната страна показва числа, запори и изоставени терени. Другата отвръща с обвинения за лъжи, за „прасета“, за усвоени милиони.
И докато тежките въпроси остават без отговор – колко са реалните акционери, къде са приходите, кой ще довърши къщите за гости и как ще се изплатят дълговете – едно е ясно: фронтовете вече не са само икономически. Това е война за доверие, за истина и за контрол над разказа. И тепърва ще става по-шумно.
Надеждите, които преди години бяха вложени в „Исторически парк“, днес изглеждат разклатени. Първоначалната концепция за уникален туристически център, който да събере историята на България на едно място, бе рекламирана с обещания за милиони посетители, хиляди работни места и стабилни приходи за инвеститорите. Днес обаче тези обещания се сблъскват с реалността на запори, възбрани и празни строежи.
Сблъсъкът с „Капитал“ само засилва усещането за пропаст между това, което е показвано на публиката, и това, което институциите виждат в документите. Когато една медия изважда числа и прави проверка на факти, а отсреща идват обвинения за „жълта журналистика“ и „медийни атаки“, обществото остава в капан между два полюса – сухата статистика и емоционалната защита.
Така „Исторически парк“ се превръща в тест не само за устойчивостта на един бизнес модел, но и за зрелостта на българската публична среда. Ако проектът се разпадне под тежестта на дългове и скандали, това ще е урок за инвеститори и политици. Ако оцелее, ще остане въпросът на каква цена и с чия подкрепа.
