Разкритията на българската анестезиолог-реаниматорка д-р Миглена Ангелова-Чи от болницата „Насер“ в Газа са като шамар за всеки, който вярва, че живеем в цивилизован свят. Това е последната работеща голяма болница в южната част на Ивицата. Тя е бомбардирана между пет и шест пъти само за четири месеца. Думи като „инцидент“ или „грешка“ вече звучат като цинична шега. Болницата е превърната в рутина на страха, в мишена, която продължава да функционира единствено благодарение на отчаянието и професионалния инат на лекарите.
Ангелова разказва, че в деня на последния удар групата ѝ е напуснала сградата в девет сутринта за обучение. Малко по-късно научава в интернет за атаката. В 10:00 часа в операционните зали са вървели операции, реанимацията е била препълнена, спешното отделение – до краен предел. Пациенти, близки, лекари и доброволци са били буквално на прицел. На кадри се вижда как хората, които оказват първа помощ, са улучени директно от бомба.
И въпреки това болницата не спира да работи. Палестинските лекари, казва тя, са свикнали да живеят в абсурда – да лекуват без медикаменти, да работят със стари лекарства с опасни странични ефекти, да оперират без достъп до базови изследвания. Има ток, има вода, но липсва най-важното – достъп до модерна медицина.
Ситуацията е още по-мрачна, защото към глада, обявен официално от ООН за „катастрофален“, се добавят всекидневните смъртни случаи. Умира се от всичко – от куршуми, от хронични болести, от липсата на консумативи, от глад. „Срам за цивилизования свят“, казва българската лекарка.
На този фон Западът мълчи. А мълчанието тежи повече от всяка бомба. И точно тук влиза гласът на писателя Веселин Стаменов. В своята страница във Фейсбук той публикува коментар, който звучи като присъда:
„Западът е като шизофреник – едното око плаче за Украйна, другото гледа безучастно как Газа гори. За Зеленски светът вдигна милиарди, превърна го в икона, пази властта му с цената на милиони човешки животи. Същият този свят обаче не намира сили да каже една дума, когато болници се сриват от бомби, когато децата в Газа умират от глад – най-тежката форма на глад, по признание на самите ООН. Значи украинският живот е свещен, а палестинският – разходен материал?
Нетаняху е новият счетоводител на смъртта. Той няма лице на държавник, а на човек, който пише с цифри върху мъртви тела. Болницата „Насер“ е атакувана пет пъти за четири месеца. Това не е грешка, това е стратегия. А Западът си затваря очите и говори за „право на защита“. Каква защита, когато умират лекари, бебета и пациенти на операционната маса? Каква сигурност, когато в южната част на Газа остана една болница и тя се превърна в мишена?
Истината е ужасяващо проста. Светът няма проблем да воюва за Украйна, защото това е добра инвестиция – геополитика, газ, граници. Но светът няма кураж да воюва за децата в Газа, защото там няма дивиденти, няма бизнес, няма печалба. Там има само смърт. И лицемерие.
Геноцидът в Газа вече прилича на Втората световна война. Системен, документиран, предаван на живо. Само че тогава светът се кълнеше: „Никога повече“. Днес светът гледа и казва: „Не сега“.
А междувременно хора като д-р Ангелова от България влизат в ада, за да спасяват животи. Те правят това, което нито един лидер не прави – защитават човешкото. Докато държавници и институции броят ракети, тези хора броят пулсове.
Затова въпросът не е дали Нетаняху е военнопрестъпник. Въпросът е колко още хора трябва да умрат, за да спре Западът да бъде лицемерен зрител.“
Думите на лекаря и писателя влизат в общ резонанс. Те разкриват не просто трагедия, а диагноза на нашия свят. Болница, която умира всеки ден, и Запад, който умира морално, докато брои чужди животи като статистика.
