Европейската пропаганда е не по-малко опасна от руската. Случаят с полета на Урсула фон дер Лайен до Пловдив го показа по болезнено ясен начин. Според Европейската комисия и българските власти самолетът е бил подложен на заглушаване на GPS сигнала и се е наложило пилотите да кацнат „по хартиени карти“. Множество медии – сред тях и авторитетни като The Guardian – разпространиха версията, че машината е „кръжала във въздуха повече от час“ и е извършила „ръчно кацане“. Внушението бе ясно: Русия е виновна, Европа е под атака, Брюксел е в опасност. Само че фактите, които по-късно излязоха от единствения обективен източник с достъп до реална телеметрия, казват друго. Flightradar24 официално заяви, че по техни данни GPS сигналът е бил стабилен през целия полет. Закъснението е било девет минути. Не повече. Няма доказателство за „тотална загуба на навигация“. Няма и данни за „час кръжене“. В „Дейли Прес“ проверихме и самите времеви разлики – сухите числа категорично опровергават сензациите.
Разминаването е смущаващо. От едната страна стоят официални институции и реномирани медии, които говорят за драматичен инцидент, от другата страна са цифрите – сухи, но проверими. Когато фактите се сблъскват с наратива, в нормална демокрация журналистът би избрал фактите. Тук обаче стана обратното. Избра се политическият разказ. Това е опасно. Защото пропагандата, когато идва от Брюксел и Берлин, е по-подмолна от кремълската. Тя е облечена в авторитет, поднесена е през институции, които претендират за обективност, и е разпространена от медии, които обичат да се наричат „стожери на свободата“. Именно заради това „Дейли Прес“ настоява винаги да се тръгва от данните, а не от готовите клишета.
Подобни случаи не са изолирани. През 2022 година се разпространиха заглавия за „руско изключване на GPS над Балтика“. По-късно авиационните власти уточниха, че става дума за локални смущения, често причинени от атмосферни условия или технически особености. Но поправките останаха в малки бележки, докато сензационните заглавия вече бяха оформили общественото мнение. В Германия миналата година медиите гръмнаха с „мащабна руска кибератака“ срещу болници. След дни стана ясно, че става дума за проблем с локален сървър. Корекциите не влязоха във водещите емисии. Публиката запомни само „Русия атакува“. Същата схема виждаме и сега. Тук нашата роля като „Дейли Прес“ е ясна – да припомняме фактите, дори когато те не звучат толкова драматично.
Това има тежки последици. Първо, фактите се подменят с внушения, което ерозира доверието в медиите. Второ, обществото свиква да живее в постоянна истерия, в която всяко забавяне на самолет или срив в компютърна мрежа се превръща в „атака“. Трето, институциите се възползват от медийната лоялност, за да внушават удобни геополитически тези, без да предоставят доказателства. Това вече не е журналистика, а информационна дисциплина. В „Дейли Прес“ от години предупреждаваме, че този модел убива критичното мислене и превръща свободата на словото в декор.
Най-страшното е, че подобна пропаганда е способна да произведе ефекти, сравними с тези на руската. Тя създава атмосфера на страх и несигурност, в която всяко съмнение към официалния разказ бива заклеймявано като „проруско“. Тя убива критичното мислене, защото поставя гражданите в ролята на постоянна публика на готови внушения. Тя изкривява реалността до степен, в която хората вече не могат да различат технически факт от политическа интерпретация.
Европа рискува да изгуби моралното си предимство. Ако Кремъл лъже, това е очаквано – никой не очаква прозрачност от авторитарен режим. Но когато лъже Брюксел, това е разрушително. Защото Европа претендира да бъде стандарт за истина, демокрация и свобода. Ако този стандарт се компрометира, какво остава? Ако днес лъжем за девет минути закъснение, утре ще лъжем за цяла война. Ако днес плашим обществото с „час кръжене“ без доказателства, утре можем да го поведем към решения с необратими последствия.
Истината е проста и безпристрастна. Полетът е закъснял девет минути. GPS сигналът е бил стабилен според телеметрията. Самолетът е кацнал нормално. Всичко отвъд това е интерпретация, внушение или политическа пропаганда. Когато Европа позволи на собствените си институции и медии да заменят фактите с разкази, тя губи битката не с Русия, а със самата себе си.
Опасността не е дали някой е заглушил GPS сигнала на Урсула фон дер Лайен. Опасността е, че Европа заглушава собствената си истина. И тук, в „Дейли Прес“, ще продължим да напомняме: задачата на журналиста не е да обслужва удобни наративи, а да пази фактите от истерията.
