България е земя с хилядолетна история, кръстопът на цивилизации и пазител на едни от най-ценните културни и духовни съкровища в света. От тракийските гробници и златните съкровища, през манастирите и иконите, до старите градове по Черноморието – нашето наследство е безценно. И въпреки това твърде често не го ценим, както заслужава.
Едно от най-големите доказателства за това е историята, започнала преди 15 години. На 28 юли 2010 г. на остров „Свети Иван“ край Созопол бе направено откритие, което буквално „разтърси“ света, но така и не успя да „разтърси“ заспалата българска държава. Екипът на проф. Казимир Попконстантинов откри артефакт от изключително значение за християнския свят – малък алабастров реликварий, съдържащ костни останки: зъб, парчета от кости на ръка, от ребро, пета и други.
Надписът, който промени всичко
Ключът към сензацията бе надпис върху кутийката на гръцки език – „Господи, помагай на своя раб Тома“, а на една от страните се разчитаха думите „на Свети Йоан“ в родителен падеж. Това езиково уточнение означава „притежание“, т.е. „нещо, което е на Свети Йоан“.
Артефактът е открит в ясно документирана археологическа среда – пласт, датиран около V век от н.е., в олтарната част на средновековен манастир, носещ името „Свети Йоан Предтеча“. Всичко това кара учените да смятат, че става дума за възможно най-автентичните мощи на една от най-важните фигури в християнството – светеца, кръстил самия Исус Христос.
Световният интерес – а после забвение
Българската православна църква приема мощите за автентични, освещава ги и те са изложени за поклонение в Созопол. Новината обикаля всички световни медии – от Reuters до ABC News и CNN.
В България обаче по традиция настана „какафония“ – едни обявиха находката за сензация, други я заклеймиха като прибързана сензационалност.
Проф. Попконстантинов обаче не спира дотук. С подкрепата на „National Geographic“ мощите са изследвани с изотопен и генетичен анализ в Оксфорд и Копенхаген. Резултатите са сензационни: останките принадлежат на мъж, живял между 5 г. пр.н.е. и 75 г. сл.н.е., с произход от Близкия изток – профил, който напълно съответства на описания в Библията за Йоан Кръстител.
Това са единствените предполагаеми мощи на светеца, подложени на съвременни научни изследвания. „National Geographic“ дори създаде документалния филм „Изгубените мощи на Йоан Кръстител“, излъчен по целия свят.
15 години по-късно: България проспа шанса си
Днес е 2025 г. – изминаха 15 години. Времето междувременно донесе на света пандемия, войни, кризи, инфлация. Световният интерес към находката заглъхна, а у нас усилията за популяризация останаха „на парче“. Най-ревностният защитник на откритието, проф. Божидар Димитров, отдавна не е между живите. Проф. Казимир Попконстантинов – един от най-големите български учени, днес 82-годишен – направи всичко по силите си. Общината в Созопол положи някакви усилия. Но държавата? Държавата отново отсъства.
Пропусната възможност за поклоннически туризъм
Вместо България да се превърне в световен център на поклонническия туризъм, днес мощите са познати само на тесен кръг вярващи и специалисти. Това е недопустим пропуск, особено в страна, която иначе се рекламира по света основно като евтина алкохолна дестинация – имидж, който вече дори не е толкова евтин.
Истината е проста: без целенасочена държавна политика и стратегия за културно-исторически туризъм, България ще продължава да губи не само пари, но и международен престиж. А находки като тази ще си останат поредните „проспани съкровища“ на нашата земя.
Крайно време е за промяна
Неприемливо и непростимо е, че България не цени и не развива собствената си култура и историческо наследство. Когато светът говореше за мощите на Йоан Кръстител, държавата трябваше да изгради цяла стратегия – музеи, маршрути, поклоннически програми. Това щеше да постави България на световната карта редом до Йерусалим, Рим и Константинопол.
Вместо това – 15 години по-късно ние все още спорим. А светът вече отмина.
Призив към управляващите
Днес, когато България е изправена пред нови предизвикателства, е крайно време институциите да се събудят. Министерството на културата и Министерството на туризма трябва да поемат отговорност и да разработят ясна и дългосрочна стратегия за културно-исторически и поклоннически туризъм. Това не е каприз, а национален приоритет. Защото е непростимо съкровища с такава стойност да прашасват в забвение.
