Заместник-кметът на Пловдив Владимир Темелков подаде оставка на 27 август, без да посочи мотиви. Седмица по-късно той оттегли молбата си след среща с Бойко Борисов, а от пресцентъра на ГЕРБ обявиха, че ще продължи работа с кмета Костадин Димитров. На пръв поглед случаят е приключен. В действителност обаче той осветява по-дълбоки напрежения в управлението на втория по големина град. Темелков е четвъртият заместник-кмет, който напуска или заявява намерение да напусне в рамките на една година. Преди него постовете си вече освободиха хора от ресорите „Екология“, „Обществен ред“ и „Транспорт“. Неговият случай е по-различен, защото той ръководи ключови направления – дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование, а също така беше и шеф на националния изборен щаб на ГЕРБ. Това му дава тежест, която излиза извън рамките на местната администрация. Фактът, че оставката не беше приета веднага, а впоследствие беше оттеглена, подсказва, че решението не е било чисто лично и се е наложила намеса от най-високо ниво.
Посланието на централата на ГЕРБ е ясно – публична демонстрация на единство и опит да се сложи край на спекулациите. Снимката на Темелков и Димитров, разпространена след срещата с Борисов, трябваше да внуши стабилност, но вместо това постави нови въпроси. Защо се стигна дотук, ако действително няма конфликт? Формулировката „ще продължат да работят в интерес на гражданите“ прилича на тактическо замразяване на проблем, който не е решен, а просто отложен. Публичното впечатление е, че Борисов временно закрепи единството, но напрежението остава.
Оставката беше подадена в момент, когато администрацията е под силен натиск заради спорни теми като управлението на отпадъците, екологичните казуси и неуспехите в поддръжката на градската среда. Нещо повече – трагичният инцидент със загинал гражданин след паднал клон постави под въпрос капацитета на местната власт да гарантира безопасност. Местни наблюдатели твърдят, че именно тези теми, комбинирани с постоянните кадрови рокади, са източник на напрежение и разногласия. В същото време Темелков идва от бизнеса и има самостоятелна политическа тежест, която не винаги съвпада с линията на кмета. Това го прави потенциален център на влияние, който може да се окаже конкурентен на самия Димитров.
Общински съветници от различни групи вече изразиха тревога. От „Демократична България“ предупреждават, че постоянните смени създават „безтегловност“ в администрацията. От „Съединени за Пловдив“ подчертават, че оставката е личен акт и не може да бъде спирана, което поставя под съмнение начина, по който кметът управлява кадровите процеси. Общественото впечатление е за нестабилност и липса на ясно лидерство. При това недоверието расте именно в момент, когато Пловдив има нужда от бързи решения заради забавени инфраструктурни и образователни проекти.
Най-важният залог е доверието в местната власт. Ако кадровите промени продължат да бъдат ежедневие, ще се стигне до ерозия на управлението и спад на обществената подкрепа. За ГЕРБ ситуацията е още по-деликатна, защото Пловдив е стратегически град. Вътрешните размествания издават липса на координация между местните и централните структури и създават впечатление за разпад на партийната дисциплина. Дори ако в краткосрочен план Борисов успява да закрепи баланса, дългосрочната прогноза е за още напрежение и възможни нови оставки.
Изводът е, че случаят с Владимир Темелков е повече от личен акт. Той е симптом за вътрешна криза, която може да прерасне в открито противопоставяне в редиците на ГЕРБ в Пловдив. Централата на партията спечели време, но ако не намери трайна формула за стабилност, следващият трус може да бъде по-сериозен и да постави под въпрос не само местното управление, но и влиянието на ГЕРБ в града.
