Скрито сред зелените хребети на Източните Родопи, далеч от шумните пътища и съвременната суета, лежи едно от най-загадъчните места в България – Калпак кая. Каменен монолит, извисяващ се като мълчалив страж над долината на река Боровица, обвит в тайнствени ниши, древни вярвания и неподвластна на времето тишина. Място, което не просто се посещава, а се усеща.
Мястото и формата – природна прищявка или дело на боговете?
На пръв поглед Калпак кая изглежда като причудлив скален масив, наподобяващ огромна шапка – калпак – с козирка, обърната към отсрещния хълм. До него се намира неговият „близнак“ – Малкият калпак. Те са разположени толкова близо един до друг, че местните от поколения наричат района „земята на каменните шапки“. По повърхността на скалите зеят десетки трапецовидни ниши, старателно издълбани от ръката на древния човек. Те сякаш не принадлежат на тази епоха.
Най-голямата загадка остава не самото им съществуване, а начинът, по който са създадени. Нишите се намират на недостъпни височини, а скалата е стръмна, почти отвесна. Без никаква съвременна техника, в епоха без метални стълби или въжета, древните хора са се изкачвали по ръба на невъзможното. Как? Отговор няма. Само мълчание.
Духовни следи от древните траки
Според археолози и изследователи, Калпак кая е било култово място на траките. Нишите най-вероятно са служели за ритуални цели – поставяне на урни, дарове, символи за почит към боговете или предците. Някои ги наричат „каменните прозорци към отвъдното“. Траките вярвали, че душата на човека продължава пътя си след смъртта – и тези ниши били порталите, през които тя преминава. А Калпак кая бил не просто скала – а храм без стени, отворен към небето.
Окултната страна на мистерията
С времето около Калпак кая се трупат не само исторически, но и окултни предания. Старите хора от близките села разказват, че в определени нощи – особено около есенното равноденствие – в района се усеща особена енергия. Някои твърдят, че са чували приглушени гласове, сякаш идващи от самите скали. Други – че нощем в нишите проблясва светлина, каквато не идва от нито една земна лампа.
Легенда разказва, че двата калпака са каменели великани – баща и син, изправили се срещу волята на боговете. Осъдени да пазят вечно свещения път към небесното царство, те останали застинали в камък – с очи (ниши), втренчени към вечността.
Как се стига до Калпак кая?
Макар доскоро достъпът до Калпак кая да е бил труден и почти неизвестен за широката публика, днес мястото вече е маркирано благодарение на усилията на местни ентусиасти и Туристическия информационен център в Кърджали.
Има два основни маршрута:
- Първият и по-лесен тръгва от каменния мост до водонапорните кули преди село Ненково. Пресичате река Боровица и поемате по пътека, която навлиза в рехава горичка. След около километър катерене, Калпак кая ще се появи пред вас – скрита, величествена, недокосната.
- Вторият маршрут е за по-опитни приключенци. Тръгва се от махала Демиролар и преминава през светилището Шан кая, след което се пресича дерето Безгенлер и се изкачвате по стръмна пътека. Пътят е по-див, но усещането – по-силно.
GPS координати: 41°43’35.8″N 25°12’53.8″E
Място за размисъл, не просто за снимки
Калпак кая не е туристическа атракция в класическия смисъл. Тук няма павирани алеи, будки със сувенири или кафенета. Тук има само тишина. Вятър, който разказва древни истории. Камък, в който е заключена мъдрост. И усещане, че някой – или нещо – ви наблюдава през хилядолетните отвори в скалата.
Това е място за съзерцание. За почит към миналото. За връзка със себе си и с онова, което наричаме „отвъд“.
Финалът: покана към сърцето и сетивата
Без значение дали вярвате в легендите или търсите само природна красота…
Без значение дали нишите са дело на богове, хора или времето…
Без значение дали Калпак кая е светилище, портал или просто необикновена скала…
… посетете го.
Изкачете се до него, спрете, погледнете наоколо. Почувствайте как камъкът диша. Как вятърът шепне истории на език, който душата разбира, но умът не превежда.
Защото някои места не се описват – те се преживяват.
Калпак кая е точно такова място. Древно, мълчаливо и вълшебно. И ако му позволите, то ще ви разкрие не само своите тайни, а и вашите.
И тогава вече няма да е просто пътуване. Ще бъде завръщане.
