В една правова държава депутатите трябва да бъдат пазители на закона и човешките права. Но какво се случва, когато някой от тях започне да бленува за държава, в която полицията „здраво налага“, както казва самият той, без значение кого, къде и защо? И то не заради ред, а „за да му стане леко на душата“? Звучи ли ви абсурдно? Звучи ли ви опасно?
Това не е измислица. Това е реалността в България, 2025 година.
Депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син, бивш телевизионер, хуморист, а сега — народен представител, открито призова полицията да има право да бие. Буквално. В свой публичен фейсбук пост, с език на назидание, агресия и арогантност, той споделя как мечтае държавата да се „възвърне“ чрез юмрука на властта. И то не срещу престъпници, а срещу граждани, протестиращи, недоволни, млади хора. В очите му, протестът не е демократично право, а основание за пердах.
Това не е хумор, не е и провокация. Това е явен призив за насилие от човек, който твърди, че иска да подкрепи законодателна инициатива в тази посока. Да, депутат. С власт. С глас. С право да променя закони.
Извинете, но… какви хора ни управляват?
Хора, които наричат гражданите „кресливи“, „вредни“, „погнати“, защото упражняват основното си право — да протестират.
Хора, които мечтаят полицията да налага по улиците без значение „кого“, защото това било „възвръщане на държавата“.
Хора, които смятат, че несправедлив пердах „в общ план е приемлив“, ако създава усещане за контрол.
Това е дълбоко антидемократична, антиправна и морално опасна позиция. И тя идва не от някой онлайн трол, не от кварталното кафене, а от трибуната на парламента.
Хайде да си го кажем ясно:
Полицията не е инструмент за лична или политическа отмъстителност. Законът не е бухалка. Правото на протест не е престъпление. Човешките права не са условни — те не се отменят с „ако е креслив“, „ако не ми харесва“ или „ако го заслужава“.
Ако Любен Дилов мечтае за държава, в която властта упражнява сила над гражданите без съд и без нужда от вина — тази държава се нарича диктатура. И много хора са дали живота си, за да не живеем в такава.
Ако утре полицията пребие невинен човек, както се е случвало в не една и две европейски столици, дали Дилов ще „се зарадва“ отново, че „държавата се е възвърнала“? Или ще пусне нов пост – този път със снимка от ареста, ако сам попадне там?
Защото когато насърчаваш полицейско насилие, не контролираш кога и кого ще удари. Днес е „онези“, които „опъват прашки“. Утре може да е твоят син. Или твоят внук.
Или ти самият, господин Дилов.
Няма „благороден бой“, няма „възпитателна палка“, няма „състрадателна тояга“. Има само насилие. И то няма място в едно демократично общество. Особено когато е подкрепяно от законодателната власт.
Бойко Борисов се опита да омекоти скандала. Нарече думите на Дилов „неподходящи“, дори „странни“. Но отказа да поеме отговорност. Няма наказание, няма последствия. А Дилов остава там — в парламента, с право да гласува закони. Дали ще подаде законопроект „за възвръщането на пердаха“, остава само въпрос на време и удобен повод.
Накрая – едно напомняне:
Държавата не се възвръща с юмрук. Тя се гради с принципи, справедливост и отговорност. А когато избраните ѝ представители искат точно обратното, дълг на обществото е да се противопостави.
Дилов може да мечтае за пердах. Но ние мечтаем за правова държава.
И не, не е същото.
