Скрит дълбоко сред варовиковите стени на каньона на Суха река, манастирът „Гяур евлери“ – превеждан като „Жилищата на неверниците“ – не просто съществува. Той диша. Камъкът тук говори, ехото носи думи, които никой не е изричал от векове, а тишината е по-дълбока от всяка молитва.
Според учените, това е най-големият скален манастир от ранновизантийската епоха в България. Но археологията е само една от пластовете на тази загадъчна структура. Истинското й значение се крие в сянката – в разказите без думи, в надписите с кирилица и руноподобни знаци, които сякаш принадлежат на свят, отдавна забравен… или може би – скрит.
Манастирът е издълбан на три нива в отвесната скала. В сърцето му лежи църква – католикон – с прецизно изсечен наос и триделен олтар, апсида, игуменарница и дори трапезария. Отделна скална зала пази кладенец – вкопан не просто за вода, а може би за причастие или за очистващи ритуали, забравени от официалната литургия.
Но онова, което прави мястото по-мистично, е вторият живот на обителта. През Х век манастирът е преизползван – но от кого? Керамични фрагменти, надписи с кирилица и руноподобни символи подсказват за тайни братства, нови монаси или бродещи аскети, дошли от пустините на Сирия и Палестина. Те не са търсили удобство. Те са търсили откровение.
На север се намират две отшелнически килии и църквата-гробница „Сандъкларъ маара“ – място за вечен покой, издълбано не просто в скалата, а в отвъдното.
🕯️ Добруджанският пейзаж около „Гяур евлери“ е измамно тих – вълни от златна пшеница, далечни сенки на вятърни мелници. Но този край е бил не само житницата, а и пъпа на тайни духовни мрежи. В близост се намират други скални светилища – „Шан кая“, „Асар евлери“, „Тарапаната“ – всички те части от мрежа, създадена от християнски мистици, носещи в себе си елементи от Изтока и от забравеното християнство на пустинята.
Днес до „Гяур евлери“ се стига трудно – особено през лятото, когато природата се затваря. Но именно тази изолация пази тайнството му. Най-доброто време за посещение е пролетта, когато пътеките се отварят, а въздухът носи обещание за пробуждане – и може би за откровение.
Ако търсите място, което не просто да видите, а да усетите – с кожата, с дъха, с душата – скалният манастир „Гяур евлери“ ви чака. Не като туристическа атракция. А като врата.
Въпросът е – осмелявате ли се да я отворите?
