Във времена на шум, ексцентричност и несигурност понякога се появява човек, който ни напомня кое наистина има значение: характерът. Точно такъв човек е Карлос Насар – шампионът, който вдигна България на крака и върна надеждата, че спортът все още ражда герои, а героите могат да останат нормални, естествени и добри.Това личи в едно специално интервю на Мариян Станков – Мон Дьо. Срещу него стои не просто най-силният човек в света в момента в щангите. Срещу него стои едно момче от Червен бряг. Момче, което животът е ранявал, тествал и изправял отново и отново. И което въпреки всичко, е запазило човечността си.
„От какво си направен?“ – „От възпитание, доблест и честност“
Карлос не крие нищо: нито трудностите, нито болката, нито страховете. Говори за тежките травми, с които се качва на подиума. За скъсаните влакна, риска да не се състезава повече. За това как по-голямата част от подготовката му е била… лечение.
И въпреки това той стъпва на подиума с мисълта:
„Аз трябва да стана пръв.“
Не заради егото. Заради България. Заради детето в себе си, което гледа от публиката. Заради онова момче, което е плакало, падало, ставало, и е мечтало някой ден да бъде най-силният.
Шампион, който не иска да напусне България. Дори за два милиона долара годишно
Карлос говори за нещо, което рядко чуваме днес: лоялност.
Разкрива, че чужди държави са му предлагали 2 милиона долара на година, за да смени флага. Но той отказва. Без колебание.
„Аз съм българин. Не искам да слушам друг хим и да се прегръщам с други хора“, казва той.
И тук разбираме защо България го обича толкова. Да, той е титла. Той е сила. Но преди всичко е човек с гръбнак.
Болки, които не тежат по-малко от щангите
Най-болезнената част от разговора обаче не е спортна. Тя е човешка.
Снимка: NOVA
Карлос говори за раздялата на родителите си. За детството, в което му се е налагало да порасне преди време. За гнева към баща си. За прошката, която е отнела три години. Тежка прошка, изстрадана и искрена.
„Когато баща ми се върна, си помислих, че най-вероятно съжалява. Той го каза. Много пъти.“
Но Карлос не спестява истината. Нито тогава, нито днес.
Майката – жената, която държи света му изправен
И както често се случва при истинските мъже, най-голямата му сила идва от една жена – майка му.
Той говори за нея със светлина в очите: за добротата ѝ, за жертвите ѝ, за сълзите ѝ, за тихата сила, която движи семейство, което е минало през много.
„Тя е човекът, от когото взимам пример цял живот.“
И тук е невъзможно да не усетим нещо дълбоко: войнът Карлос е възможен заради майката, която го е научила да бъде човек.
Детето, което още стои в публиката
Една от най-силните му изповеди идва в края:
„Когато изляза на подиума, виждам детето в мен. То стои в публиката и чака да види дали ще вдигна тежестта.“
Това не е метафора. Това е самата истина за успеха. Успехът никога не е само на големия човек. Успехът е на онова дете в нас, което не се е отказало.
Карлос Насар – сила, която не се купува
На въпроса „Колко струва Карлос Насар?“ отговорът е прост – и велик в своята простота:
„Карлос Насар е нещо, което не могат да си купят с пари.“
Защото цената му не е в титлите. Не е в килограмите. Не е в рекордите. Цената му е в характера. И затова, когато цяла България го гледа – не гледа просто щангист. Гледа момче, което се превърна в мъж. Гледа човек, който вдига повече от тежести. Гледа сърце, което е по-силно от мускулите му. И затова всички го обичат.
