Когато гражданин снима кмета – това е демокрация.
Когато кметът нарече гражданина „тъпанар“ – това е Възраждане на мутренската държава.
И тук не става дума за симпатии, идеологии или партийна принадлежност. Става дума за елементарна култура на властта. Става дума за това, че когато носиш лъскав костюм, не трябва да говориш като таксиджия, който е изгубил последния си клиент.
Васил Терзиев е онова ново лице на старата наглост – усмихнат, добре подстриган, дигитален… и абсолютно нетърпим към критика. Толкова нетърпим, че когато един човек просто го снима и му каже две истини в очите, кметът избухва като каруцар на Женския пазар: „Тъпанар!“. Ама с онази високомерна интонация на човек, който си мисли, че му плащаме не да слуша хората, а да ги обижда.
Не, г-н Терзиев, тъпанарството не е в телефона, който ви снима. Тъпанарството е в арогантността, с която вървите из града като шеф, а не като слуга на хората.
Тъпанарството е в това, че явно забравихте кой ви избра. И забравихте, че всеки тъп телефон днес има по-голямо значение от PR агенцията ви.
Тъпанарството е в това, че вместо да отговорите човешки, вие показахте зъби. И не като мъж, а като чиновник, изплашен от народната истина.
Ще го кажа просто: когато кметът започне да дели хората на свои и „тъпанари“, значи е време да напусне удобния си офис и да тръгне пеша. Да слезе от дрона и да се разходи из реалността. Там, където хората вече не искат обещания – искат почтеност.
И където думите тежат повече от етикета на костюма ти.
